Александър Секулов е автор на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“ и „Скитникът и синовете“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“ и „Хроники и химни“. Драматург е на Драматичен театър – Пловдив, отличен с награда „Аскеер“ за пиесите „Няма ток за електрическия стол“ (2016) и „Дебелянов и ангелите“ (2019). Носител на националните награди за поезия „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“, „Иван Николов“. Вижте какво споделя за новия си роман "Жена на вятъра", който излиза на книжния пазар на 19 октомври със запазения знак на ИК "Хермес":

- Г-н Секулов, започваме разговора ни за новия ви роман от последните изречения, в които разказвачът споделя: „Това е хрониката за онова лято, когато разбрах, че съм жив“. Как се роди идеята за тази книга?

- Човек получава живота даром, от Господ. Да осъзнаеш, че си жив е съвсем друга работа. Може да ти се случи, а може и не. Прииска ми се да разкажа за човек, към когото съдбата е проявила милост и му е подарила това преживяване. 

- А как се появи жената – в историята и в заглавието? И защо Катерина? 

- Както се появява всяка жена в живота на един мъж: като внезапна буря. Като вятър, който си играе със счупената лодка и прокъсаните платна на мъжките илюзии. А в името се съдържат няколко имена. Жената винаги е тълпа в мъжките очи.

- Останалите герои са много колоритни, а диалозите и разказите им са изпълнени с хумор. Създава се впечатлението, че преднамерено предлагате четене и разбиране на различни нива. Хуморът не е ли една от тези уловки? 

- Преди време мислех, че не мога да създам смешни герои. Сега е обратното. Хубаво би било книгата да не е едноетажно бунгало. А най-хубаво е да е небостъргач. Но отговорът на този въпрос никога не е в сегашно време.

- Телевизионната журналистка Аделина Радева определя „Жена на вятъра“ като „спасителна книга“. Къде се крие спасението – в морето или може би в пътуването? Или в търсенето на Бога? 

- Спасението е в онова, което Бог мълви. Животът ни е даден да чуем и разберем. Човек е раковина, в която морето сънува. 

- Вие пишете още пиеси и поезия. Има ли литературна форма, която чувствате, че ви приляга най-много? Има ли нещо повече, което ви носи писането на романи?

- Литературната форма е дреха, която обличаш спрямо сезона или настроението си. С годините все повече обичам да ходя леко облечен по брега на морето.

- Къде се нарежда „Жена на вятъра“ сред другите ви книгите? Ще открием ли сходства – в посланията, в стила, в атмосферата?

- Честният отговор е: не знам.

- С какво послание бихте искали да оставите читателя след последната страница? 

- Господ е велик и милостив.