Стоян Даскалов е галерист, собственик на най-новия арт салон под тепетата – „Aeternа”. За по-малко от година той успя да превърне артистичното пространство в Безистена в място за споделяне на любовта към изкуството. Представи пред публиката творци, които бягат от шампите, търсят и провокират публиката. След броени дни „Aeternа” - на 11 април от 18.30 ч., ще представи творчеството на Георги Симов – една дългоочаквана изложба, която за съжаление маестрото не успя да дочака. Така с тъга, но и с възхищение към големия артист, Пловдив ще си спомни за живописеца.

За изложбата на Георги Симов, за галерията и публиката и колекционерите у нас си говорим с галериста Стоян Даскалов. 

- Г-н Даскалов, вече мина близо година и галерия „Aeternа” натрупа опит и популярност. Представихте поредица интересни художници на пловдивската публика. Как и защо се спряхте на Георги Симов?

- Когато селектирам художници за моята галерия, единственият критерий, от който изхождам, е личното ми убеждение за стойностно, качествено и интересно изкуство. Интересувам се от творци, почтени в това, което правят, и съумяват да отстояват себе си и идеите си. При това го правят въпреки трудностите, които ги съпътстват, и същевременно са значими за българското, а и световното изкуство, ако щете. Това, разбира се, е единствено според моите критерии. Дори да бъркам, поне ми е интересно. 

Колкото до Жоро Симов - бях чувал лично за него, за това какъв чешит е, а и познавах творбите му от няколко колекции на мои приятели и близки до мен колекционери. Харесвам творчеството му. Харесвам неговата дива експресивност. Допада ми обобщеното му и безкомпромисно мислене в цвят. 

Срещахме се у тях, пийвахме, говорехме си с часове за какво ли не. Допадна ми като художник, но и като човек. Беше мъжкар! Казваше си нещата така, като ги чувстваше и мислеше. Поканих го да направим самостоятелна изложба. Той не прие лесно. Беше труден характер. Постепенно се опознавахме и накрая се съгласи: ,,Окей,ще има изложба, макар че аз не съм регионален художник, а европейски. От мен да мине, ще ти помогна да се докоснеш до голямото и великото“. Абе, сладур, готин, много ми  липсва! И докато се готвехме за изложба, той влезе в болница и за месец си отиде. Много ми е мъчно! После се почувствах длъжен да направя тази изложба заради него, заради неговата памет. Трябва да отбележа, че тази изложба е важна и заради българското изкуство. 

- Какво да очакваме от изложбата? Ще покаже ли в по-пълен обхват творческите му търсения или сте се фокусирали в конкретни тематични акценти?

- В тази изложба ще има основно творби от последните му десетина години. Защото и времето му беше малко, а и мъката голяма...  Нямаше за кога да подготвим голяма панорамна представителна изложба, обхващаща цялото му творчество. За това са необходими поне 6 месеца подготовка, проучване, подбор на най-значимите му и представителни работи от всичките му цикли и периоди. 

Не ми се искаше да се впускам в това приключение, защото от три месеца се занимавам и с ремонта и пускането на новата и по-голяма зала на галерия ,,Етерна“.  Радвам се, че именно Жоро ще е първият художник, чиито творби ще бъдат експонирани там, че ще открием  с този голям артист и  творец. 

Работите, които съм подбрал от много места - от семейство, от колекционери, от приятели, от негови близки, мои творби, са много качествени и смятам, че той ще бъде доволен. Искам тази изложба да се превърне в празник, духът му да се рее в пространството… Най-сетне доволен! 

- Казвате, че сте станал приятел с Георги Симов. За какво си говорехте, кои бяха споделените интереси, които ви караха да общувате с него? 

- Говорехме си за пловдивското изкуство, за българското, а и за световното въобще. Притесняваше се, че изкуството става все по-комерсиално, че много повече се говори, отколкото да се изразява чрез и със самото изкуство. Казваше, че съвременните художници искат всички да правят революции в изкуството си, за да бъдат значими, но не бива така. Че първо трябва да намерят себе си - по-чисто и почтено, и после да се развиват. Убеден беше, че  първо трябва да се правят еволюзии, а не революции. И да, основно да изразяват себе си , а не да плагиатстват.  Уважаваше художниците, които се издържаха от картините си, а не  продаваха съвестта  и задника си заради битовизми и оцеляване, независимо какво им костваше това.

- Успя ли галерията да си създаде своята публика? И въобще – можем ли да говорим за общество от колекционери в България? 

- Това само бъдещето ще покаже! Трудно е, но това е най-важната мисия на галерията ни. Проблемът е, че  критериите са силно занижени. Ценностите са много различни и това обърква хората.  Всяка галерия си хвали стоката естествено, но умните и интелигентните колеги, а и колекционери, според мен са съвсем ограничен брой. Необходимо е сериозно  организиране. Ще си позволя да цитирам един класик: ,,за толкова пари – толкова изкуство". 

Умните и качествени хора знаят как и къде да търсят стойностно изкуство. И, повярвайте ми, голямото, високото изкуство, винаги е прекрасна инвестиция, колкото и скъпо да ни се струва, когато го купуваме. Световната история на изобразително изкуство ни го доказва всеки ден.