Слушайте какво имат да ви кажат по-възрастните хора. Следвайте техните съвети, защото само така се случва развитието в обществото – чрез приемственост между поколенията. Но най-напред помнете себе си, рода си, бъдете добри хора и обичайте.

Около тези принципи се обединяват Димитър Писков(вляво), Мария Караджова(в средата) и Димитър Колев(вдясно). Тримата се запознали в старчески дом и станали приятели понеже изповядват една обща любов – тази към изкуството.

Поводът за срещата ни е поезията, която 91-годишният Димитър Писков създава. Като дете той е пострадал сериозно при инцидент с кон, който е поставил живота му на карта. Още невръстен е трябвало да се пребори за съществуването си. Тогава усетил, че в него кипи нестихваща движеща сила, която по-късно нарича „Жажда за живот“.

Така кръщава двете си стихосбирки – едната с подбрани стихове, а другата – събрала голяма част от творчеството му. В последната, напечатана с помощта на няколко доброволци, откриваме 188 от неговите творби – поезия и къси разкази. Писков знае повечето от тях наизуст и дори ги рецитира небрежно в разговор. Споделя, че когато за първи път прочел авторството си на свои близки, те реагирали одобрително. Почувствал се призован да продължи с писането. И така вече 70 години не е спирал да твори. Разказва, че пише винаги в свой собствен стил, без да се уповава на правила. Въпреки това Христо Ботев и Иван Вазов са любими негови български поети, от които черпи вдъхновение и сила.

Любовта на Димитър към словото е белязала житието му. Той е бил учител по Български език и литература и от край време има желание да предава магията на буквите през поколения. „Всеки трябва да се стреми да разбира и усеща любовта към стиха“, категорично заявява Писков и определя рода, науката, знанието, историята и човешките преживявания за вечна негова муза.

„Щом ми дойде, направо пиша. Дето се вика – имам жажда да пиша. Имам настроение и видя ли нещо, искам да го отразя. Знам, че паметта е довременна. Но това тук е вечно“, казва Писков, докато държи стихосбирката си в ръка.

За него приятелството и дълбоката връзка с хората са нещо, към което човешкото същество трябва да се стреми изначално. Дружбата му с Мария, която нарича своя „сестричка“, го прави по-пъргав и усмихнат. Пристига заедно с нея за подкрепа. 92-годишната дама също е човек на знанието и науката. Била е експерт в търговията, а по-късно инспектор по професионално ориентиране на младежта към МОН.

Питаме я какво иска да предаде на по-младото поколение: 

„Докато работех, никого не съм нагрубила. Защото, ако нагрубиш един човек, той не само няма да работи както трябва, но и ще повтаря грешките си. Много е лесно на наказваш хората, да си сприхав. Търпение е нужно“, казва тя.

За 92 години на този свят Мария предава един от най-важните уроци, които е научила – когато говориш с близките си, трябва да е винаги с добра дума. Димитър Колев я допълва, че освен това по-младите трябва да вярват повече един в друг, но не на сляпо. А „понеже и без друго животът не е лек, е важно да даваме на другия обич, уважение и подкрепа“, заявява той.

В Писков, Караджова и Колев откриваме още едно общо качество.

„Те са толкова принципни и справедливи. Идват от едно поколение, което вече е на изчезване“, казва психологът в старческия дом „Св. Василий Велики“ Тони Генова. „Само мога да се надявам да се прероди“, заявява тя.

Специалистът сама разкрива, че за една година практика в дома е успяла да научи безценни житейски уроци, които възрастните ѝ предават чрез вездесъщата сила на изкуството – песни и поезия.  Тя организира класове, в които техните таланти изпъкват и се развиват. Тя благодари и на директора на дома "Св. Василий Велики" Нина Христова и на Христо Банков, спомогнал печатът на книгата на Димитър Писков да бъде реалност.