от Паулина Гегова

Джордж Бърнард Шоу е виден британски писател от ирландски произход – драматург, есеист, театрален критик, общественик и пътешественик. Роден в Дъблин на 26 юли 1856 г., той се е откроявал като един от най-остроумните и оригинални журналисти и писатели.

Макар че е сътрудничил на редица литературни издания, никой от романите му не намира своя издател. Дебютът му като драматург идва с пиесата „Къщата на вдовеца”, която е част от цикъла „Неприятни пиеси”, заедно с „Професията на мисис Уорън” и „Обичаният мъж”.

Любопитен факт е, че „Професията на мисис Уорън” е била забранена за поставяне на сцена и едва след осем години лондонската публика успява да се докосне до нея.

Други известни заглавия са „Къщите на вдовиците”, „Цезар и Клеопатра”, „Героят и войникът”, чийто сюжет се развива в България по време на Сръбско-българската война, „Кандида”, „Избраник на съдбата” и разбира се „Пигмалион”, за която Дж. Бърнард Шоу получава Оскар.

През 1925 г. е награден с Нобелова награда за литература.

С острият си и критичен език Бърнард Шоу се превръща в един от най-добрите драматурзи на всички времена и тази тенденция е все така жива. Представяме ви десет незабравими негови цитата.

„Какво ще каже историята? Историята ще поизлъже, както винаги.”

„Заслуга за обществото имат както оптимистите, така и песимистите. Оптимистът, например, е измислил самолета, а песимистът - парашута.”

„Свободата значи отговорност. Ето защо мнозина се страхуват от нея.”

„Четенето направи Дон Кихот рицар, а вярата в прочетеното го направи умопобъркан.”

„Да изучиш законите на живота значи да изпиташ поредица от унижения, все едно се учиш да караш кънки. Единственият изход е да се смееш над себе си, заедно със зяпачите.”

„Понякога трябва да разсмееш хората, за да ги отвлечеш от намерението им да те обесят.”

„Ако вие имате ябълка и аз имам една ябълка, и ако ние си обменим тези ябълки, то и при вас и при мен ще остане по една ябълка. Но ако вие имате идея и аз имам идея и ние обменим нашите идеи, то всеки от нас ще има по две идеи.”

„Колко много щях да науча, ако не бях ходил на училище.”

„Ако държавният деятел не говори глупости, той изпада в много неприятно положение.”

„Станах литератор, защото авторът рядко се среща със своите клиенти и не е длъжен да се облича прилично. „