Експозицията е открита през 1984 г. и е разположена е в къщата на видния възрожденец  д-р Стоян Чомаков. Строена е през 1858-1860 г. След Освобождението била резиденция на българския цар Фердинант Сакскобурготски, през 1950 г. тук се намирал детския отдел на Народна библиотека „Иван Вазов“.

След 1980 г. е превърната в галерия на един от най- известните български художници - Златю Бояджиев (1903 – 1976 г.).

Представени са 76 творби от периодите преди и след парализата (1951 г.). на дясната му ръка, които разкриват неговия своебразен библейски поглед към света.  Хоризонтите в картините му изглеждат като раздвижени и диктувани от волята на природата и нейния създател форми, линии, настроения и съдби. Те никога не се възприемат, като граници и не спират въображението, защото основното послание на автора е вярата в съществуването на тайнството.

В двора на къщата се намира и бюст-паметника на Златю Бояджиев, дело на скулптора Емил Попов.