От стари времена народът знае, че периодът между Бъдни вечер и Йордановден крие всякакви нечисти и демонични заплахи. В този момент се осъществява преходът между старата и новата година. Започнала е вече същинската зима. Размиват се границите между тоя и „оня“ свят. Създава се космически безпорядък, от който се излиза на Богоявление, когато се извършва кръщението на Исус от Св. Йоан. От отворилото се небе на Бъдни вечер нахлуват тъмни сили и митични образи, които действат в ущърб на хората. Този езически светоглед не е в синхрон с християнските принципи, но народът пази до късно своите вярвания.

От Малка Коледа до Йордановден се зареждат Дванадесетте мръсни дни. Тогава нечисти сили бродят из тъмнината и могат на навредят на хората. В народните представи най-силно се откроява мистериозният караконджул – причудлива смесица между човек и кон, който обитава мрачни, запустели пространства, чака да се появи някой замръкнал по пътя, който да яхне в гръб и да му напакости. Вредоносните му шеги можели и да поболеят човека.

 Затова за тези тайнствени и опасни дни, наречени още Караконджолу, има цял набор от ритуални предпазни действия и забрани:

• Не се ходи навън, като се скрие слънцето, че да не се срещне караконджулът. За да се предпазят от злото, хората са носили със себе си чесън и по една горяща главня от огъня;
• Строго се спазва правилото – мъж и жена да не се събират, дете не бива да се зачева, че може да се роди с кусур, както и да вампиряса след смъртта си;
• В Пловдивско (северно от река Марица) смятат, че децата, родени на Бъдни вечер, стават самодиви, вампири, караконджули, които можели да виждат духове. За предпазване са ги почуквали със железен предмет, търкаляли са ги в пепелта, след угасналата жар;
• Ако се роди дете в тези Погани дни, то се облича в специално ушита магическа дреха. За нея седем стари жени се трудят, като събират първо от тръните по полето вълната, която се е оскубала от овцете, докато са минавали. До огнището, в пълно мълчание, за една нощ – от залез до изгрев, са я изпридали, изтъкавали и ушивали, с точната за това орнаментика на шевица. Тази дреха пази детето от всякакви лошотии;
• Поради това, че в тези дни Богородица е още лехуса, има куп забрани за женска работа – не се преде, тъче, шие, кърпи по дреха, че който я облече, може да се поболее;
• Не се мие и не се пере, защото водата преди Йордановден не е още кръстена и е мръсна. Дори вечер след залез вода не се пие, защото караконджулите са минавали през нея и е опасно. Затова всяка вечер са изсипвали менците и сутрин са наливали прясна вода;
• Не се предприема нищо ново, защото това не вещае добър край. Седенки не се събират, венчавки, сватби и кръщенета не се правят;
• Който си „отиде“ от тоя свят през Мръсните дни, остава неопят от попа.

Здраве да е! За да бяга далече злото, носете чесън в джоба, пейте и благославяйте!

Весели празнични дни!

Източник: Етнографски музей - Пловдив