Вървиш, а погледът ти случайно попада там, където би следвало да се подава мъртвата дървесна повърхност на отрязан клон. Вместо това обаче оттам те гледа лик на жена. С особено загадъчно изражение, остри черти, цялостният образ на жената носи белезите на индиантските племена. 

Рисунката на дамския лик върху отсечената плоскост се намира на дърво на тротоара на ул. "Константин Величков" в Пловдив. Само на няколко крачки се намира малък парк, в който на липсващото място на клон, стои друго лице - на горска мистична жена с трето око и бръшлян вместо коса.

Творецът сътворил двата лика е неизвестен, ала насоката му да одухотворява чрез женското начало дърветата, преминали санитарна реч, го идентифицира категорично като привърженик на етиката, поддържаща опазване на природната среда и защитата ѝ от антропогенни фактори. Авторът сякаш се опитва да покрие белега, останал след "операцията" на дървета, като с това да насочи внимание към сериозните предизвикателства пред цивилизацията във връзка с нейното влияние върху околния свят. 

Освен красив градски завършек, изпитателният поглед на дърветата сякаш иска да подтикне всеки минувач да поразмилшява за метафизичното и за човешката дейност - било тя причиняващи язви или живееща в симбиоза с природата.