Без навлизане в хипотези и преизграждане – такъв ще бъде подходът при актуализацията и допълването на инвестиционния проект за консервацията, реставрацията и експонирането на Небет тепе.  Той ще стъпи върху изготвен проект през 2010 г., който е съгласуван от Министерството на културата.

От заданието става ясно, че в проекта трябва да бъде предвидена консервация и реставрация и убедителна реинтеграция на археологията в нейната автентичност. В зоната на най-стара археология се предвижда само консервация.

Срутените елементи от кулата и стълбата към северната стена ще бъдат регистрирани, но няма да има преизграждане. Всички елементи и периоди в паметника на културата трябва да бъдат експонирани и по възможност да се осигури достъп до тях на посетителите.

Трябва да бъде проучена възможността за разполагане на подходящо място на информационен център  или той да бъде интегриран в съществуващите структури като щерната или в съществуващите в близост сгради.

За обекта трябва да бъде изготвен маршрут, да има съвременни информационни елементи – дирижирано осветление за периодизацията, табла с „Симулация на реалността”.  Заложени са площадки за отдих и наблюдение. Трябва да бъде предвидено решение с настилки и озеленяване като се запази ландшафтният характер на мястото.

Предвижда се възстановяване на връзката река-тепе с благоустройване на пешеходните достъпи от север и изток от бул. „Шести септември”. За целта трябва да бъдат ремонтирани съществуващите настилки и подпорни стени и да се монтират парапети на опасните места. В заданието е предвидена и реставрация и консервация на източния крепостен зид.

В зоната ще бъдат поставени пейки.

Трябва да се предвиди охранителна зона с режими на опазване – от нея ще бъдат премахнати рекламни елементи или пък инфраструктурни елементи като електрически стълбове. Те трябва да бъдат изведени извън границите на обекта за по-доброто му възприятие.  Ограда с височина до 2 метра ще обходи обекта, в него ще се влиза през метална врата.

Археологическият комплекс Небет тепе е сложен и многопластов, свързан е с най-ранните поселения на територията на Пловдив.  Най-ранните единични находки на Небет тепе са от Енеолита.  През бронзовата и ранножелязната епоха мястото се възприема като култов център и укритие на населението в околността при опасност. През елинистичната епоха е естествен стратегически пункт с укрепления – превръща се в Акропол, около който по източното и южното подножие на Трихълмието се разполагат жилищни  квартали и некрополи.

В последните години преди установяването на римската власт в Тракия укрепленията на Небет тепе се разширяват на юг.  После изградените и поддържани от римляните укрепления от II до  VI в. неизменно включват Небет тепе като основен стратегически пункт.

В днешно време на терена се различават диагоналната крепостна стена, изградена през ранноелинистичната епоха. От късноелинистичната епоха, западно от диагоналната крепостна стена се появяванов сектор от укрепленията  ( западен), който включва правоъгълна кула с потерна.

През римската епоха II – IV век в северния сектор се появява ново съоръжение, потерна, включваща стълбище и тунел, извеждащ на север.

През ранновизантийската епоха V-VI век в западния сектор от укреплението се появяват преправки – надстрояване и удвояване на куртината. Тук са запазени и сектори, преправяни и изграждани през Средновековието.

Във вътрешността на укреплението днес са запазени на място помещения – казарми от късната античност.