Защо само 33% от медиците ни ще се ваксинират срещу COVID-19?
Интересът на здравните работници към ваксината срещу COVID-19 у нас се оказа слаб. Преди няколко дни от Здравното министерство съобщиха, че една 33% от медиците са заявили желание да се имунизират с препарата на „Пфайзер” и „Бионтех”. Това са близо 37 000 души, от които 7776 в София. Малко над 10 000 пък са лекарите, сестрите, санитарите и фелдшерите от района, включващ Пловдив, Хасково, Пазарджик, Стара Загора, Смолян и Кърджали, които ще се ваксинират.
Процентът е нисък предвид факта, че здравните работници са категорични в едно – ваксините са най-ефикасната медицинска намеса. Само чистата питейна вода може да конкурира ваксините в борбата за намаляване на заразните болести и смъртността. Дори и антибиотиците нямат такъв ефект. Благодарение на ваксините човечеството се е преборило с редица инфекциозни болести. Те са премахнали едрата шарка, от която до 1980 г. са умирали около 5 милиона души годишно. Отстранили са полиомиелита в Европа и по този начин са спасени 5 милиона души от парализа по света. Помогнали са изключително много в борбата с морбили и рубеола.
Ваксината срещу COVID-19 обаче все още предизвиква редица въпроси сред медиците. Никой не е отговорил категорично дали преболедувалите коронавируса трябва да се имунизират и доколко траен имунитет са изградили, а според данните на Единния информационен портал към 16 декември потвърдените случаи при медицински персонал у нас са вече 8059.
Другият основен проблем е липсата на достатъчно информация. Тя ще бъде предоставена, след като Европейската агенция по лекарствата одобри препарата на „Пфайзер” и „Бионтех”. Очаква се решението да бъде оповестено на 21 декември. В момента повечето здравни работници са се запознали само с кратката характеристика на британската здравна служба.
Някои специалисти смятат, че все пак знаем достатъчно, за да имаме доверие на ваксината. Д-р Христиана Бацелова, специалист по Епидемиология на инфекциозните болести, обясни пред TrafficNews, че информационните РНК ваксини (mRNA) се разработват от учените от доста години. Още през началото на 90-те години започват революционните открития. Разработвани са такива срещу онкологични заболявания. Всяка ваксина се оценя на база качество, безопасност и ефективност. При над десетки хиляди доброволци ваксините на „Пфайзер”, „Астра Зенека” и „Модерна” са доказали своята безопасност. Регистрацията на една ваксина обикновено отнема години заради трудността от набиране на доброволци за клинични изпитвания, финансови причини и др. И това е причината в момента нещата да се случват толкова бързо.
Има обаче и професионалисти, които са настроени скептично. Ръководителят на COVID отделението в Инфекциозна болница доц. Атанас Мангъров не се е записал в списъците за ваксиниране. Пред Дебати.бг инфекционистът разкри, че има сериозни резерви основно заради краткия период, в който са били създадени ваксините.
Той обяснява, че при ваксината на „Пфайзер” и „Бионтек” в организма се вкарва чужда РНК, която кара клетките на човека, на който е поставена, да започне да произвежда белтъци на коронавируса. И срещу тях вече се изработват антитела. Тук обаче има две неща, които не са уточнени. Първото е доколко вкарването на този чужд генетичен код има онкогенен потенциал, т.е доколко този генетичен код може да доведе до някакви злокачествени трансформации в човешката клетка. Това не е нещо, което може да се уточни в рамките на 3-4 месеца, а за да се уточни това нещо, са необходими години. Второто нещо е доколко тези протеини, тези белтъци, които ще се вкарат в човешката клетка ще могат да се възприемат като чужди антигени и да доведат до възникване на автоимунни заболявания. Най-вероятно това няма да се случи, но не можем да го докажем, това не е нещо, което се доказва в рамките на няколко месеца, смята доц. Мангъров.