Законът за старите столици на България проспа Пловдив, гледа само към Средновековието
Нов проект на Закон за старите столици на Република България ще разглеждат депутатите в Народното събрание. Документът е сътворен и внесен от парламентарната група на Има такъв народ, които избирателно са се фокусирали в определени периоди от историята на България.
Още в първа глава "Основни положения, статут на градовете - стари столици" като стари столици се посочват само тези до падането на страната ни под османско иго. В документа са изредени Плиска, Велики Преслав, Велико Търново, Видин, Силистра, Никопол. Защо точно или по-скоро - защо само те, не става ясно.
Да, това са средновековните столици на България, заедно с Охрид, Битоля, Мелник - владение на деспот Алексий Слав, Подвис - управляван от Момчил юнак (днес само археологическите останки са свидетелство за града), Калиакра - където владетели са били Балик, Добротица и Иванко.
Ако обаче наистина искаме да се грижим за културно-историческото наследство на България, то би трябвало да добавим в списъка с градове със специален статут и Пловдив.
"Градът е столица на Санстефанска България в периода от 3 март 1878 г. до 13 юли същата година, когато е подписан Берлинският договор. В този период временното руско управление се позиционира в Пловдив. Да не говорим и за това, че ние се определяме като наследници на траките и Одриското царство, а тук има достатъчно материални знаци за тях", припомня директорът на Историческия музей Стефан Шивачев.
След подписването на договора от 13 юли България е разделена на две - Източна Румелия (автономна провинция на Османската империя) със столица Пловдив и независимото Княжество България със столица София. Едва ли някой има съмнение, че дори и разделена на две това България!
Поставянето на Пловдив на картата на старите столици не е просто някакъв местен шовинизъм. Градът има достатъчно паметници на културата, които се нуждаят от специален статут и грижа и един такъв закон би бил полезен това да се случи. Или от ИТН замислят още един закон за "новите" столици на България?
Защото този закон предлага специална грижа за културното наследство и археологическите резервати, интегриране и развитие на общ туристически продкт, провеждане на координирана държавна политика - подпомагане, ресурсно осигуряване, планиране, специални режими и правила.
Предлага и още популяризиране, съвместно финансиране с ресурси на държавата, общината и частни източници, дарения и от международни финансови институции. Финансирането от държаватасе осъществява на солидарен принцип и в ееднакъв размер.
В мисията за опазване и популяризиране се включват цели четири министерства - на културата, на туризма, на регионалното развитие и благоустройството и на финансите. Такова партньорство между институции в България с цел спасяването и съхраняването на културно-историческото наследство поне досега публично не е заявявано.
Чрез новия закон се задължава местната администрация в Годишната общинска програма за управление да се включват дейности по опазването, поддържането и популяризирането на културни ценности и развитие на туризъм. Годишната общинска протрама за опазване на недвижимите културни ценности се изготвя от специализирано структурно звено и с помощта на музеините експерти.
Министърът на културата изготвя обща програма за развитие и финансова подкрепа на базата на изготвените местни общински програми, а с разработването на туристическа стратегия се ангажира министърът на туризма.
Държавата може да предоставя за управление обектите паметници на културата на общини и музеи при спазване на Закона за културното наследство и без право да се прехвърлят за управление на трети страни.
Приходите от такси и други дейности следва да се изразходват за опазване на културните ценности, консервация и реставрация.
Местната власт в лицето на Общинския съвет приема стратегия за опазване на културното наследство, приема годишни програми за финансиране с целеви средства от общинския бюджет, определя със свое решение създаването на специализирано звено за управление с цел осъществяване на координация по планиране, финансиране, наблюдение и оценка за опазването на НКЦ.
Кметът на общината създава Обществен съвет за закрила на културното наследство с председател кметът или посочен зам.-кмет, културни деятели, архитекти и специалисти. Той има задачата да изготви стратегия за развитието на НКЦ.
Източниците за финансиране са субсидии от държавния бюджет, бюджетите на общините, постъпилите приходи от недвижими културни ценности, средства по програми от фондовете на ЕС, международни финансови институции, дарения.
Средствата от държавата се предоставят ежегодно целево по бюджета на МК за проучвания, планове и проекти за консервация и реставрация на НКЦ, както и за туристически продукти. Те се залагат целево в държавния бюджет.
Идеята специален закон да обслужва интересите на знакови български градове със запазено място в историята е добра. Макар че в много от точките има припокриване със ЗКН.