Водната палата в Пловдив в покъртителен вид: Административна сграда или обиталище на скитници?
Влизали ли сте в сградата, в която се помещават служби като Регионалната инспекция на околната среда и водите - Пловдив, Областният офис на национална служба за съвети в земеделието, Областна дирекция "Земеделие" и още редица институционални звена и други частни фирми?
Става дума за едно от крилата на Водната палата, разположена на бул. "Марица" 122. Партерното пространство на сградата е в покъртителен вид и прилича на отдавна изоставено място, обитавано от бездомници.
На пръв поглед входът на административната част на Водната палата не предупреждава за последващата гледка. Единствен предвестник е може би хладилникът, лепнат точно на предното стъкло, така че щом бъде отворен цялото му съдържание да бъде видно за минувачите. До тази вдъхновяваща хранително-вкусова гледка се мъдри партерният главен вход. Вътре вляво се намира гишето на охранителя, което вероятно представлява най-спретната част от партета.
В средата на атриумното помещение е стълбището, водещо към горните етажи. По наши наблюдения човек не може да достигне по друг начин до горните нива. Това заключение се базира на придадените функции на двата асансьора, които очевидно отдавна не работят. Единият е превърнат в етажерка, докато другият приютява кошове за отпадъци. Това ни се струва крайно ненужно, предвид, че отпадъците изобилстват под всякакви форми в цялото сумрачно пространство. Очевидно понятия като "достъпна среда" не са намерили място в учреждението, а ако инвалид има необходимост да използва услугите на институциите вътре, на практика той няма никакъв шанс.
Дискриминацията на хора в неравностойно положение обаче далеч не е най-големият проблем на Водната палата. Отмествайки поглед леко встрани от нефукниониращите асансьори, става ясно защо кошчетата там изглеждат лицемерно - има складирани десетки кашони, картонени кутии, вестници и отпадъци - неясно от кога и с каква цел.
В една ниша, леко скрита от хорските погледи, има обособен кът за бездомника, в чието съществуване бяхме убедени и продължихме да търсим с очи. /Не го открихме./ Стар фотьойл, покрит с вестници, които са осеяли и цялото пространство. Боклуци, плоскости, стари пощенски кутии - всичко изглежда изоставено и непипано с години. За капак помещението се е превърнало и в паркинг за велосипеди. Мръсотия и хаос.
Оказва се, че никой обаче не отговаря за състоянието на тези т.н. общи части, въпреки че дори има един офис, разположен на партерното ниво. Входът му е в дъното на това покъртително място, а цялата му администрация е скрита от дограми, които изглеждат като кръпка на фона на западналата нечистотия.
Възможността ни да се запознаем отблизо със ситуацията беше пресечена от охранителя на сградата, който вдигна скандал на нашия репортер, че снима, защото всъщност било незаконно. Разбираме го, и нас щеше да ни е срам от подобни гледки, при това документирани.
Безстопанственото отношение се оказва съвсем логичен резултат на липсата на яснота чия е отговорността за поддръжката на партера. Поредно доказателство, че колективната отговорност обикновено не е нищо повече от колективна безотговорност.
Според данни от кадастъра, сградата е частна, а по думите на част от помещаващите се в нея - е в режим на съсобственост. На този етап кой и как се грижи за общите части остава напълно неясно.
Така немарата и нечистотията царуват долу, докато само етаж по-нагоре ежедневно се работи върху екологичните проблеми. Но никой няма пряко задължение да бъде иначе. От РИОСВ обясниха, че поддържат и хигиенизират двата етажа, в които се помещават, съответното не и партера. От Дирекция "Земеделие" бяха на същото мнение, но поеха ангажимент да извадят точно договорите, които уреждат помещаването им в сградата. От Областният офис на национална служба за съвети в земеделието поясниха, че имат едва 10% общи части на сградата, ала не могат да направят нищо по отношение на партера, тъй като всичко трябва да се съгласува и да бъде обективирано в решение на събранието на съсобствениците.
Областният управител Дани Каназирева обясни, че през нея не минава документация за сградата и съответно офисите на тези структури и тяхната поддържка. Междувременно се търсят варианти за построяване на нова сграда, която да събере част от областните и регионалните звена на институциите в Пловдив.