“Воден канал Пловдив-Бургас“ или за някои инженерно-архитектурни безумства в историята на Пловдив
Това е историята на един неосъществен проект от 50-те. Големи суми пари са погребани в мегаломански проекти, чиито руини и днес стърчат тук-там из родината. Един от тези проекти е Воден канал Пловдив-Бургас. Вижте какво пише по темата в „Наука и техника за младежта“ от 1956 г.
Синият тролейбус лети без шум по крайбрежния булевард. Отдясно красиви, жилищни блокове са потънали в зеленина, а отляво лъщи като сребърно огледало широко разлялото се езеро. По него браздят спортни глисери, лекокрили яхти, разперили платна като пеперуди, и гребни лодки с подранили спортисти. На укрепения и богато залесен насрещен бряг се издигат дворците на Международния мострен панаир. По средата на езерото е „Острова“ любимо място за отдих на пловдивчани. Стрелите на кейовите кранове, товарят и разтоварват кораби и шлепове.
Тролейбусът спира пред кокетна пристанищна сграда. Минава се през украсената чакалня и се излиза на кея. Ето и пристанището. Басейнът му има водна площ, широка около 200 метра и най-големият кораб може свободно да маневрира. (При завъртването си един кораб прави кръг с диаметър три пъти по-голям от дължината му.) Белият като лебед пътнически кораб „Тракия“, с който ще се пътува по канала до Бургас чака. Време е за път. Тялото на кораба затреперва. Винтът хвърля високо няколко водоскока, прекосява езерото, в което се е разляла Марица от преграждането й с бента, и се влиза в самия канал.
С построяване на някои допълнителни съоръжения и необходимия брой шлюзове той е превърнат в плавателен. От изхода на Пловдивското пристанище до моста при входа в Бургаския залив каналът е дълъг 300 километра. Средната широчина на водата е 30 метра при най-малка дълбочина 3 метра. По дължината си каналът се състои от прави и криви участъци. Кривите части представляват дъги с радиуси 6 пъти по-големи от дължината на плаващите по него кораби. Така корабите спокойно и безопасно завиват. По нашия канал има всичко 24 шлюза, които дават 43 метра качване откъм страната на Пловдив и 200 метра слизане от страната на Бургас. Водата в канала въпреки хоризонталното дъно не е в покой.
През зимата тя тече към Поляновградското (Карнобатското) езеро, където се складира. През лятото се връща обратно на запад, за да напоява плодородните полета на Тракия. Мнозина задават години наред въпроса: „Откъде ще се вземе водата, откъде идват десетките кубически метра в секунда, които текат по канала и се разливат по жадните за влага полета?
Отговорът е от Баташкия водносилов път, от язовирите на Тополница. Стряма, Тунджа и други укротени и регулирани реки слизащи от Средна гора и Стара планина. По протежението на канала има три големи, модерно обзаведени пристанища Пловдив, Стара Загора и Сливен, и 50 средни и малки за обслужване на селата, през и покрай които минава самият канал. За построяването на напоително-плавателния канал са извършени 40 милиона кубически метра изкопи и са излети 500 хиляди куб. метра бетон.
Параходът „Тракия“ продължава да се носи плавно между двата бряга. Пътниците са към 300 души. Спира за няколко минути на пристанището до село Скутаре. Много хора чакат редовния пътнически кораб от Стара Загора, който ще ги откара в Пловдив. Пристанището в с. Трилистник също е изпълнено с чакащи пътници. Току-що е пристигнал пътническият кораб „Септември“, поддържащ редовен рейс Стара Загора – Пловдив и обратно.
Престоят тук е още по-кратък, защото кораба „Тракия е „експрес“, който се спира само на големите пристанища, а спирането му на тези две малки пристанища е по изключение. Вижда се чудноват бетонен мост, под който минава каналът. Това е улеят на река Стряма. Тук се кръстосват реката и каналът. Каналът минава под реката, а нейните води са събрани и текат по този мост. Не се спира в пристанищата на селата Манолско Конаре, Шишманци, Опълченец и Оризово. Само когато се изравнява с тях, корабът намалява хода на машината, за да не се повредят лодките и корабите, вързани на кейовете, от движението на вълните. Спира се за 5 минути на Чирпанското пристанище.
На един час път след с. Християново, вляво се изправя красивата бяла постройка на ВЕЦ „Стара Загора“. Стара Загора има две пристанища. Едното е товарно и се намира в западните покрайнини на града, а другото е пътническо и е в центъра, до главния площад. „Тракия“ застава на пътническия кей. Оживлението покрай канала и по залетия в светлина площад е голямо. Никой не би познал задушния прашен град Стара Загора от преди десет години! Какви невероятни промени донесе този канал за градовете и селата, през които минава, може да разбере само очевидецът. Потегля се от Стара Загора. Макар и да е още рано, всички са излезли на палубата. Предстои да се види нещо наистина интересно. Това е тунелът. Тук каналът пресича прострелия се на пътя му склон с тунел. Това обаче не е обикновен тунел, а тунел-гигант, през който минават параходи!
Този корабоплавателен тунел, най-скъпото и най-трудно за изпълнение съоръжение от целия канал, е дълъг 6 километра, широк 12 метра и висок 10 метра. Отгоре на тунелния свод е прокаран релсов път, по който се движат специални електро локомотивчета. Корабите се прекарват през тунела, като се теглят от едно локомотивче, а по-големите от две. Преминаването трае средно 1 час. Всеки кораб се провежда отделно, като при това се изисква особено внимание.
Корабът „Тракия“ е застанал пред входа. Страх и възторг се смесват при мисълта, че се плава под земята с кораб. Също като в романите на Жул Верн! След като мине през тунела, локомотивчетата пускат кораба на свобода. Капитанът ги поздравява с три къси изсвирвания на сирената и дава пълен ход на машината. След един голям завой вляво пред нас израства в цялата си красота индустриалният град Сливен. И неговото пристанище е голямо и обзаведено както Пловдивското. Има половин час престой.
Звънецът звъни за обед. Менюто е риба, уловена в канала. След един час пътуване корабът влиза в тихото пристанище на Поляновград (Карнобат). То е истинско морско пристанище с вълнолом. Пътническият кей се намира срещу широката, богато осветена алея, водеща към центъра на града. Източно от пътническия кей се намира рибарският басейн. Трябва да се знае, че едно от богатствата на „Поляновградското море“ това е риболовът, за използването на който е създаден специален риболовен флот от няколко десетки моторни и платноходни кораби. И отново на път. С два шлюза се влиза в канала за Айтос – Бургас.
Наближава се моста, свързващ град Бургас с предградието Кумлука. Движението от двете му страни спира. Единият край започва да се повдига нагоре и след минута-две целият мост застава сякаш мирно, като дава път към морето. Корабът навлиза в тесния проход. Отляво се издига високият 30 метра скелет на моста, а отдясно, зад бариерата, приветливо махат бургаските граждани. Подвижният мост се спуска бавно зад кърмата на „Тракия“, отново на мястото си. И ето го Черно море!
Капитан III ранг ВТ инж. Н. Найденов (Репортаж, писан на борда на кораба „Тракия“ август 1970 г.)
От „Енциклопедия на Пловдив“ автор Божидар Тотев