Правителството е решило да актуализира държавния бюджет за 2020 по т.н. максимално негативен сценарий. Финансовият министър Владислав Горанов поясни, че са разиграли три варианта за развитие, но боравят с най-лошия, за да са подготвени за всички.

Основният фактор на икономическия растеж инвестиции и потребление са изправени пред изпитание. При най-лошия сценарий, очакваме до 3% спад на икономиката и старт на възстановяването на заетостта от края на 2020 и през 2021. Така при този сценарий ще се възстановим до предкризисни нива в края на 2021. Това посочи Горанов.

"Трябва да променим фиксална рамка в резултат на промените настъпили заради пандемията и намаление на приходите с 2 милиарда и 440 милиона и увеличение на разходите с 1 милиард и 70 милиона. Тези 70 милиона са за допълнителни лихвени разходи с допълнителен трансфер от държавния бюджет по бюджета на държавното обществено осигуряване за финансиране на фонда за работица, за да може да посрещне допълнителните разходи, свързани с мерките за подкрепа на заетостта. Предложили сме и увеличение на лимита на държавния дълг, за да осигурим финансиране на дефицита, който ще се формира в резултат на намаление на приходите увеличение на разходите, като общият размер на очакваният дефицит в бюджета за 2020 година се очаква да достигне 3,5 милиарда лева или около 3% от брутния вътрешен продукт. Ако към този дефицит 3,5 милиарда добавим 700-те милиона операции по финансирането свързани с капитализирането на Българската банка за развитие, тогава се очертава необходимост от осигуряване допълнително финансиране по линия на дълговото финансиране в размер на 4,2 милиарда на предварителните разчети в годишния Закон за бюджета", поясни Горанов

Финансовият министър обясни, че не се готви вдигане на данъци и такси, защото това не е добър подход по време на криза. 

Той обясни, че може да се пристъпи към взимане на около 7,8 милиарда лева нов дълг.

„Затова и ни трябват допълнителни фискални буфери и ако този 2,2 милиарда които бяха включени в разчетите на годишния Закон за бюджета за обслужване на текущият държавен дълг при сценарии за нулев бюджет дефицит до 10 милиарда - тоест 7,8 милиарда нов дълг потенциален, още отсега е ясно, че първия етап ще бъде необходимо да се търси от пазара. Тези 4,2 милиарда, за които споменах като нов дефицит, плюс операции по финансиране, свързани с капитализирането на Българската банка за развитир, а останалата част от лимита ще бъде активирана само в случай че се налагат след кризата или в следващите месеци в хода на 2020 година, осигуряването на допълнително ликвидно финансиране за консолидираната фискална програма“, посочи Горанов.

Очаква се днес актуализираният Закон за държавния бюджет да бъде внесен за гласуване в Народното събрание. Финансовият министър посочи, че управляващата коалиция вече е дала своето одобрение за такива промени, свързани с т.н. най-лош сценарий, което означава, че би трябвало промените в текстовете да минат.