Много политика и малко дебат за култура - така протече процедурата за приемането на Културния календар на Пловдив за 2022 г. в Общинския съвет днес. В крайна сметка 43-ма от местните парламентаристи подкрепиха, трима се въздържаха и един гласува против приемането на календара на културните събития на града.

Отрицателният вот бе на Константин Георгиев от Кауза България, който миналата година поведе война срещу едно от събитията от програмата - Седмицата на съвременното изкуство. Съветникът бе и първият изказал се, отправяйки 10 въпроса към ресорния зам.-кмет Пламен Панов.

"Какво ще е международното измерение на събитията от културния календар? Денят на майчиния език същото събитие ли е, което предизвика недоволство миналата година? Арт Позитив, за който са отделени над 20 000 лв. - може ли да уточните за какво точно ще бъдат изразходвани тези пари? Същото важи за проекта Plovdiv Vips. "Пловдив древен и вечен" - 33 000 лв., фолклорният събор - онова чалгите и скарите ли е? "Пловдив е музика" и "Пловдив - Столица на песента", Капана фест юни-септември какво означава - по един месец или от юни до септември ще е събитието, Седмица на съвременното изкуство - отново ли част от проекта е нареждането на кофи, или ще има нещо друго?", попита Георгиев.

"Първо да изразя благодарност, че тази година сте намерили време да прочетете календара, защото можем да дебатираме преди нещо да се случи, а не след това", не остана длъжен Пламен Панов. Той подчерта, че има много събития, които имат международен отзвук, а и международна реклама и даде за пример One Dance Week - фестивал с много чужди зрители. Отговори и на всички останали въпроси. Панов подчерта, че всеки един от проектите е разгледан от две комисии - по допустимост и като художествено съдържание. Той коментира и времевите рамки за провеждането на събития.

"При положение, че има пандемия, има по-големи срокове, в рамките на които да се реализира даден проект", каза Панов.

После част от съветниците отправиха свои предложения за допълване на Културния календар.

Големият скандал избухна по друга тема - включването на 1 февруари - Ден на жертвите на комунизма, както и на 28 август, когато умира цар Борис III. Предложението бе на Владимир Славенски от Демократична България.

Срещу него скочи Ангел Иванов от БСП, който призова да не се политизира културният календар.

"Колеги, бих приканил и лично аз бих инициирал да участват повече съветници при обсъщането на проектите по Културния календар. Така доста от нещата, които обсъждаме тук, няма да се налага да ги правим", каза председателят на Общинския съвет Александър Държиков и прикани да се направи промяна в Наредбата, за да бъде осигурен такъв достъп.

Обсъждането продължи да се движи в странно русло между политически заяждания, разменени реплики за Седмицата на съвременното изкуство и малко разговори за култура, много лични заяждания и реплики.

Покрай тях стана ясно, че Румяна Толова ходи на културни събития, ама не се засича с никого. От изложението ѝ всички разбраха, че голямата драма на Кауза България е Седмицата на съвременното изкуство и че трябва да се знае какво ще се случва.

"Участието ми в комисията бе изключително полезно, за да разбера за много устойчиви проекти, които си струват, но и да разбера, че за Седмицата на съвременното изкуство се отпускат пари, без да има ясна концепция какво ще се случва. Така се получи и с кофите - не казвам добри или лоши са. Всеки има своя гледна точка. Но въпреки всичко смятам, че тук ще отпуснете пари, за нещо което може неприятно да ви изненада", каза Толова.

Николай Радев заяви от името на групата на БСП, че ще подкрепи календара: "Той е разнообразен. Смятаме, че и съвременното изкуство, макар да не съм му поддръжник, трябва да го има, да има и народен събор. Да ги има големите събития на Драматичния театър, на Кукления театър, на Операта. Недобра компетентност обаче е да се вкарва политика в културния календар. Относно подмятанията на за безпринципни коалиции, ние никога няма да влезем на местно ниво в такава". Веселка Христамян го контрира, че не е отправяна покана за такава коалиция, както и всеки да гледа къде е позициониран.

И докато двамата спореха за коалициите и политическия календар, Румяна Толова отново отправи реплика към Пламен Панов.

"Г-н Панов, много ми харесва, че ние с вас като си говорим, се разбираме. Не съм съгласна, че не може от кандидатите да изисквате какви са активностите, които предвиждат. Няма конкретни критерии, написани в наредбата, но се надявам с г-н Държиков да променим това. Да се кандидатства с конкретни проекти - тоест да пише кофи 30 000, тенджери 50 000, човек, стоящ на една ръка - 10 000", каза тя и отново потопи залата в драмата със Седмицата на съвременното изкуство.

Владимир Славенски пак се върна към честването на Деня на жертвите на комунистическия режим не е политизиране след коментарите на съветниците от БСП: "По-скоро аз виждам във вашето изказване опит да се скрие част от историята на Българската социалистическа партия. Аз съм готов да седнем с вас и да видим и други периоди, в които има жертви".

Стефан Послийски заяви, че ще групата му ще подкрепи включването на двете дати в календара и призова да има повече яснота за това на културните оператори колко проекта се финансират - през Културния календар, от фондация Пловдив 2019. Да се оцени приносът на събитието, качеството му. Той призова да не се засяга темата за Северна Македония заради изявление на Ангел Иванов от БСП, че 11 000 евреи са избити и цар Борис III не ги е спасил.

"Малко се чувствам като сираче. Благодаря на г-н Панов, че бяхме поканени. Хората, които отговарят за разглеждането на тези проекти, за изключително отговорни и компетентни. Не може ли да бъдат организирани лични срещи с хората, които са спечелили, за да представят проектите си?", попита актрисата Ивана Папазова от Съюз за Пловдив. Когато стана ясно, че това може да се случи след промяна на наредбата, тя призова да бъдат променени правилата, за да бъдат възможни подобни срещи.

Йордан Илиев от ГЕРБ пък обяви, че групата му няма да подкрепи включването на честванията, макар че дядо му е лежал в Белене.

На финала на дискусията се включи и Владимир Кисьов. Той отбеляза, че не разбира от култура, но разбира от цифри и попита защо се дават 64 хиляди лева за Международна конференция за реставрация на мозайки, макар че това събитие влиза в календара за трета година, но поради пандемичната обстановка не се провежда и просто се прехвърля за следващата. Тоест Общинският съвет на два пъти е подкрепял да бъде отпусната въпросната сума.

"Заложили сте 100 000 лева за гостуване на Виенската филхармония. Смятате ли, че с две флейти и два тромбона ще се получи необходимият ефект.?Моля, разгледайте малко цифрите и си ги оптимизирайте", заби последния пирон в ковчега Кисьов, който не разбира от култура.