Управителният съвет на "Пловдив 2019" е отказал да допусне до вчерашното си заседание члена на Контролния съвет на фондацията Веселина Александрова. Това оповести с писмо до медиите общинският съветник от "ДА, България". От него става ясно и че Александрова ще внесе в Общински съвет предложение за изменение на Учредителния акт, "гарантиращо контрол над и публичност на работата на ръководството на фондацията – Управителния съвет".

Ето какво написа Александрова:

Залагахме много на Европейска столица на културата, не само като очаквани непосредствени преживявания, но и като наследство, което ще оставим за поколенията – една гордост на Пловдив. Годината на титлата мина, 90 % от пловдивчани не разбраха какво се е случило, какво е можело да се случи, кой какво „надроби” и остана едно усещане за „прецаканост”, т.е. „някой някак се уреди и взе едни пари”. Всичко бе толкова политизирано, че една титла за център на културата се свързваше неизбежно с кмета на града (председател на Управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019”), а не със създателите на културно съдържание. Годината на титлата приключи почти едновременно с края на управлението на въпросния кмет, макар че продължи с кмет от същата партия. Появиха се очаквания за промяна към по-добро…

Очакванията: Негативното отношение на пловдивската общественост към Фондация „Пловдив 2019” бе съвсем основателно създадено от потайната работа на предходния й Управителен съвет – решенията „на четири очи” закономерно създават усещане за някаква нередност. „Новата” власт и приключването на годината на европейска столица на културата с всичките й финансови потоци създаде очакване за преминаване към нормалност и разум при решенията на управляващия орган. Решения, които да утвърдят града като културен център – само позитиви за всеки от нас. Бе допълнен съставът на Управителния съвет на Фондацията (сега в състав: г-н Пламен Панов –  председател на УС, г-н Илия Кирчев – зам.-председател на УС, г-жа Тони Симидчиева, чл.-кор. проф. д-р Стефан Костянев, г-н Антон Баев, г-н Недялко Славов, д-р Димитър Семков, проф. д-р Любомир Караджов, г-н Николай Томов), с надеждата за поучаване от грешките на предишния и съответно повече прозрачност и визия за бъдещето на Пловдив като истинска културна столица. Пловдив – един град, който не е миньорски, не е зимен курорт, не е морска столица, не е спа-център на Балканите, а разполага със собствено конкурентно предимство, което само чака да бъде използвано – хилядолетна културна история и потенциал на безброй творци, които именно сантиментът към града задържа още тук.

Реалността: „Не сте познали!”. Когато поисках Контролният съвет да си свърши работата и да извърши проверка на дейността на Управителния съвет за 2019 г., се оказа, че единият от членовете вече не е общински съветник и трябва да се избере нов, за да допълни състава до трима. Бях избрана аз и така съставът е: Ангелина Топчиева – секретар на Община Пловдив, Стефан Послийски – общински съветник от ВМРО и аз – общински съветник от Демократична България. Проведохме среща с председателя на Управителния съвет на фондацията г-н Пламен Панов и Изпълнителния директор г-н Кирил Велчев, на която среща получихме уверението, че ще бъдем канени на заседанията на Управителния съвет. Тук е мястото да обясня, че задача на Контролния съвет е да съобщава на Общинския съвет за констатираните нередности в дейността на членовете на Управителния съвет на Фондацията. Общинският съвет е учредител и принципал на Фондацията – нещо като собственик, по-просто казано. Е, първото заседание мина, без да сме поканени. На второто (вчера) отидох, без да съм поканена – втори пропуск в обещаното канене. Вместо неудобство от неспазеното обещание, бе подложено на гласуване присъствието ми на заседанието. Дори бях приканена да обясня какво правя там. Последва гласуване, което реши, че няма да ме допуснат да присъствам на заседанието. Имала съм право да преглеждам протоколи от работата им, каквито така и не ми изпращат, и това е. Препратките към работата „на тъмно” на предходния Управителен съвет не бяха достатъчно затрогващи – гласуването определи да напусна и да ги оставя на спокойствие. За липсата на няколко милиона от сметките на Фондацията и действията, които ще се предприемат, не се дава открита информация и остава да се носи градската мълва.

При това положение: Единственият вариант за някакво не самоцелно съществуване на Фондацията, а за целите, за които е учредена, е ясен – откритост. Затова ще внеса в Общински съвет предложение за изменение на Учредителния акт, гарантиращо контрол над и публичност на работата на ръководството на Фондацията – Управителният съвет.

Защо е тази настойчивост ли ? Защото, ако беше само да преживеем Пловдив ЕСК 2019, то „пито-платено”, „минало-забравено” и т.н. Но! Първо – имаме награда „Мелина Меркури” в размер 3 млн. лв., които трябва така да бъдат насочени, че да осигурят устойчивост и продължение на концепцията за Пловдив като културна столица в Европа и второ – тази фондация има капацитет като неправителствена организация да привлича средства и да използва вече създадени контакти за развитие именно на конкурентното ни предимство, което никой друг град в България няма.

Пловдив наистина е уникален и е кощунство да не се възползваме от това!