Общинският съветник и член на Постоянната комисия по култура, туризъм и евроинтеграция и МИО в Общинския съвет на Пловдив Веселина Александрова призова за промени в Закона за закрила и развитие на културата. Тя написа писмо и отправи видеопослание, в които се обърна към министъра на културата Боил Банов, а поводът е липсата на конкурс за мястото на директор на Общински институт „Старинен Пловдив”. 

Александрова припомня, че от създаването на структурата през 2004 г. за поста е проведен само един конкурс, спечелен от Весела Илиева. Първият ръководител на Общинския институт бе Теодора Стойкова, която преди това ръководеше управление „Старинен Пловдив”. След това – през 2006 г., бе проведен конкурсът, след който Весела Илиева оглави новата структура.  След нея поста поеха Радост Иванова, Амелия Гешева, Минко Кафтански, Йордан Илиев, а днес – Богомил Грозев. Нито един от тях не застана начело на „Старинен Пловдив” след конкурс. Такъв бе проведен през 2017 г., по времето на управлението на Кафтански. Документи подадоха четирима кандидати, но само един – археоложката Надежда Кирова-Йовчева, бе допусната до събеседването с комисия начело с тогавашния заместник-кмет Александър Държиков. В крайна сметка софиянката не успя да спечели необходимия брой точки, въпреки че имаше ценз за поста. Конкурсът бе отменен и не бе повторен. Така до 16 февруари 2020 г., когато PlovdivTime и TrafficNews първи пуснаха новината за назначението на журналиста Богомил Грозев. Ден по-късно самият той потвърди от студиото на Нова телевизия, че се мести в Пловдив. 

Съвсем логично новият директор бе посрещнат на нож, защото няма нужния опит и образование, за да ръководи институция, чиято основна функция е да пази културното наследство на града. След бурната реакция на обществеността и политическите сили под тепетата кметът Здравко Димитров обяви, че конкурс ще има, без обаче да бъде конкретен. Така от спорното назначение минаха пет месеца. Преди дни обаче около Грозев се завъртя поредния скандал, свързан с настаняването му в луксозно ново жилище, предвидено от общината за приемна. След острата реакция на обществеността от сградата на пл. „Стефан Стамболов” излязоха с изявление, че новият директор на „Старинен Пловдив” няма да живее в апартамента на пъпа на града. Дали е така или не – времето ще покаже, защото такова нещо няма как да остане скрито. 

Всички тези събития и особено отказът на местната власт да спази закона и да обяви конкурс за директор на „Старинен Пловдив” провокираха Веселина Александрова не просто да напише писмото до министър Боил Банов, но и да предложи конкретни законодателни промени в Закона за закрила и развитие на културата. 

В резюме - тя призовава за ясен срок от 3 месеца, в рамките на които да се провеждат конкурсите за овакантения пост на директор, както и представяне на концепция за развитието на "Старинен Пловдив".

Ето какво написа тя: 

                „Уважаеми г-н Банов,

                Обръщам се към Вас в качеството Ви на министър на културата и в това качество отговарящ за провеждането на политика за закрила и развитие на културата по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК). 

В чл. 8, ал. 5 от гореспоменатия закон е посочено, че „Правоотношенията на директорите на общинските културни институти с кмета на общината възникват възоснова на конкурс съгласно Кодекса на труда за срок от 4 години, освен ако друго не е предвидено в специален закон. Условията на конкурса се съгласуват с Министерството на културата“.

От препратката към Кодекса на труда става ясно, че длъжността може да се заеме със срочен трудов договор за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс. Законодателната уредба, относно длъжността директор на общински или регионален културен институт, страда от липса на срок за провеждане на конкурс, считано от последния неуспешен такъв или от прекратяване правоотношенията с последния назначен директор. Тази липса довежда до продължителна политика на непровеждане на конкурси и заемане на длъжността от служител, избран по усмотрение на кмета на съответната община, а не на състезателен принцип. 

Така например в пловдивския общински културен институт „Старинен Пловдив“ от създаването му през 2004 г. до днес длъжността директор е заемана от общо 7 директора, от които само 1 (един) е бил назначен след конкурс. Останалите 6 са изпълнявали временно длъжността, докато не я поеме някой друг – пак временно. В обратна насока е духът на закона и волята на законодателя – директорът да се назначава след конкурс, като назначаването на срочен трудов договор да е изключение, а не правило.

На следващо място - липсва изричното уреждане на изискване за наличие на представена концепция за развитието на общинските културни институти, което по съществото си не отличава конкурса за тази длъжност от конкурс за която и да е длъжност на държавен служител. Предвид спецификата на културните институти и необходимостта от цялостна и дългосрочна визия за развитието им, считам, че при провеждане на конкурси за директор на общински културен институт следва да се изисква и представянето и защитата на концепция за развитието им.

Ето защо предвид тези празноти в ЗЗРК, която води до превратно прилагане на закона, и предвид ролята Ви, отредена в същия, както и законодателните Ви правомощия, се обръщам към Вас с призив да внесете следното предложение за изменение и допълнение на ЗЗРК:

В чл. 8,ал. 5 изр. второ добива следната редакция:

„Условията на конкурса и минималното съдържание на концепцията на кандидатите за развитието на културния институт  се съгласуват с Министерството на културата.“ 

В чл. 8 се създава нова ал. 6 със следния текст:

„Конкурсът по предходната алинея се обявява от кмета на общината не по-късно от 3 месеца, считано от последния проведен такъв, приключил без успешно издържал конкурса, или от прекратяване на трудовото правоотношение с последното заемало длъжността лице.“ 

В чл. 9 се създава нова ал. 7 със следния текст:

„Конкурсът по ал. 5 се обявява от кмета на общината не по-късно от 3 месеца, считано от последния проведен такъв, приключил без успешно издържал конкурса, или от прекратяване на трудовото правоотношение с последното заемало длъжността лице.“ 

В Преходни и заключителни разпоредби се добавя нов § със следния текст:

„Заварените  към влизането в сила на този закон срочни трудови правоотношения на директорите на общински и регионални културни институти се запазват до обявяването на конкурс за съответната длъжност при условията и по реда на този закон и Кодекса на труда, но не повече от 3 месеца от влизането в сила на този закон. 

Считам, че тези предложения са разумни и в съответствие с духа на закона, поради което Ви призовавам да ги внесете и публикувате за обществено обсъждане в спешен порядък. Същевременно израз на водещата Ви роля по отношение на културните институти, вменена Ви със закона, ще е даването на указания на всички работодатели, назначили директори без конкурс, относно духа на закона и необходимостта от привеждане на съществуващите договори в съответствие в него. А именно обявяване на конкурси незабавно. Отново за пример ще дам Пловдив – за директор на ОИ „Старинен Пловдив“ от началото на тази година е назначен Богомил Грозев, без дори да е обявяван конкурс. Това е добър пример в подкрепа на горното ми твърдение, че изключението се превръща в правило, което неминуемо носи щети на и без това силно уязвимата култура, а мисля няма нужда точно Вас като министър на културата да убеждавам в ролята на културата за развитието на едно силно общество.”