42 предложения от колективи от 16 държави от 3 континента за новата визия и функция на БНБ са представени в специална фотоизложба в началото на Цар Симеоновата градина. Колективи от Китай, Япония, Италия, Аржентина, Германия, България и др. интерпретират в две основни посоки бъдещата роля на сградата в градския живот. „От една страна проектите са насочени към сграда с ясна функция от типа музей, коуъркинг пространство, сграда за дебати и дори екзотичната идея за баня. От друга страна са предложенията за многофункционална сгада, която да съвместява различти дейности. Журито бе в състав арх. Нина Новак, арх. Робърт Чакъров, арх. Милена Крачанова  арх. Чавдар Тенев, Виктор Янков и Светлана Куюмджиева и галеристът Стоян Даскалов. „Излъчихме трите най- интересни предложения и още три отличихме , защото също носят висока стойност“, разказа зам.-кметът по култура Пламен Панов. Арх. Нина Новак, която движеше процеса подчерта, че голямата задача при организацията е била участниците да получат пълната и адекватна информация за контекста на тази сграда, изходни данни, в които да стъпят в разработките си, защото като функция тя винаги е била банка.

„Изключително интересни са предложенията – от музей на пловдивската архитектура, на природното разнообразие, на парите или на археологията до център за млади надежди от различните сфери, имерсивен център, който да представя града с всички съвременни дигитални технологии. Британски автор предлага сградата да се превърне в градска агора или хайет, където да има артистичен форум и средище за дебати. АМТИ са предложили сградата да бъде творчески образователен кампус. Интересно е предложението на арх. Илко Николов и колектив в сградата да има актова и бална зали“, разказва арх. Новак.

Сред другите предложения е сградата да се превърне в библиотека за научна фантастика, а купол да свързва банката с отстрещната сграда. Според същия проект робот ще посреща посетителите. Предложено е там да има библиотека с читалня, нумизматичен музей , творческа банка като логистичен център за произведения на изкуството.

Университетът на Токио е входирал най- екзотичната идея – термоелипса, според която сградата да се превърне в градска баня, а парата ще се отвежда през открит покрив.

От тук насетне предстои кметът да се запознае с предложенията. Вероятно те ще бъдат обсъдени в Общинския съвет, а след това отново ще подложим на обществено обсъждане избрания проект. Следващата стъпка е задание, което трябва да се съгласува с НИНКН, а на финала архитектурен конкурс, коментира Пламен Панов. Той обяви, че до края на тази седмица ще бъде готова количествено – стойностната сметка за ремонта, консервацията и реставрацията на фасадата на бившата БНБ. След това КСС- то ще мине през НИНКН. „Предвиждаме в бюджета на Община Пловдив за 2025 година да бъдат заложени необходимите средства, защото независимо от развитието на Трезор за идеи ние трябва да се погрим за сградата. Все пак тя е лицето на Пловдив, заяви Панов.