Близо 5 000 нови работни места са генерирали в Пловдив IT индустрията и аутсорсинг компаниите през последните няколко години. Това са млади хора, които променят екосистемата и правят града ни различен и интересен.  Коментарът е на зам. кметът по „Образование и бизнесразвитие” Стефан Стоянов при откриването на новия офис на „Скейл Фокус”- най- голямата  софтуерна компания в България .  Тя е един от първите  в IT сектора, която преди 5 години открива първия си офис извън София под тепетата. Според Стоянов, успехът на „Скейл Фокус” е помогнал за привличане на други компании от сектора в Пловдив.  

Защо Пловдив , а не София, какви са тенденциите , има ли обратна миграция на софтуерни специалисти от Щатите и Западна Европа към България?  На тези и други въпроси отговаря изпълнителният директор на „Скейл Фокус” Пламен Цеков.

-Разширявате офиса в Пловдив, какви са амбициите ви?

 - В Пловдив направихме смела крачка още докато бяхме далеч по- малка компания. Амбициите ни са да продължаваме да растем. И сега макар , че влизаме на ново пространство , то пак ни е малко и ще продължим да се разширяваме. В момента колективът ни в Пловдив е около 100 човека , като очакваме следващата година екипът да стане 200 души. Работим с няколко университета в града и други организации.

- Защо Пловдив, а не инвестирате в София, където има по- голям избор на кадри?

 - Ние вярваме, че нещата не трябва да се случват само в един град. На практиката миналата година имахме много сериозна инициатива да върнем  хора от София в родните им места или поне близо до тях,  да върнем квалифицирани българи от чужбина и също така да привлечем чужди специалисти. Защото искаме те да подпомагат нашата икономика. Насочвахме всички тези хора към офисите ни извън София – В Пловдив, Варна и Бургас, защото смятаме , че един човек много по-лесно се адаптира в по-малък град.   Първите добри резултати вече са налице.  Успяхме да привлечем хора от Щатите, от Германия, от Англия и да ги върнем обратно. 

- Как ги мотивирате да се преместят? Все пак нивата на заплащане са различни.

 - В България в момента има уникална комбинация от условия. Особено в софтуерната индустрия нивото на заплащане е на много добро ниво. В комбинация с данъчната ни система и стандарта на живот , IT инженерите са много по-богати и живеят много по-качествен живот от колегите си от Великобритания , Германия и др. Там например наемите са много по-високи,  данъците са 40-50 %, така че на практика дори  да получават повече, им остават по-малко пари. Колкото до нивата на заплащане в София и Пловдив няма осезаема разлика.  Целта ни да правим офиси на различни места не защото е много по –евтино, а защото  качеството на живот извън София в някои отношения е много по-добро. София става все по-сложен град за живеене, заради мащабите и трафика. А нашата индустрия може да си го позволи. Важни са резултатите, а не присъственото време.

 - В сектора има голяма конкуренция за кадри. Как ги задържате?

 -  Средните нива на текучеството за сектора са около 20 %. В София конкуренцията е най- ясно изразена, там има и много западни компании. Това е добре, защото конкуренцията вдига нивото и кара играчите да стават все по-силни и по-прецизни. Това е много здравословно, особено на фона на заобикалящите ни страни. HR процесите, културата , какво човек може да научи на работното място, мениджмънта са изключително важни. Заплатата продължава да е основен фактор, но далеч не е единственият.  В повечето случаи служителите напускат не заради заплата, а заради лош мениджмънт.  Цялостната среда и културата, проектите по които се работи, са силно мотивиращ фактор.  Нашата компания работи  почти изцяло по международни проекти – 60 % от тях са за Северна Америка, 30% са за Западна Европа.  Така нашите специалисти могат да работят на международно ниво,  без да се налага да емигрират. В крайна сметка България изобщо не е лошо място за живеене.  Вече имаме кандидати за работа от Португалия, Испания, Унгария. 

 - Но все пак много от младите хора заминават да учат в чужбина и остават да работят там.

- Безспорно има криза за човешки капитал. И то не само в нашия сектор. Но сме наясно , че само с мрънкане този проблем няма да бъде решен. Затова работим по различни линии. Освен, че се опитваме да връщаме българи от чужбина, да привличаме висококвалифицирани специалисти от чужбина , се включваме активно процеса по формирането на таланта и това е така наречената инициатива „Скейл Фокус Академия”. Стартирахме миналата година и си поставихме много амбициозната цел да обучим  безплатно 10 000 млади българи.  Голяма част от тях се надявам да останат в нашата компания, но още по-голяма  - ще се влее в сектора.  Така , че това е нашата част от решението на кризата.  Така сами можем да дадем възможност на младите хора за реализация по световни  проекти, без да има нужда те да емигрират. 

 В момента още от средното образование децата се ориентират към университети в чужбина. Глобализацията е факт. Което под една или друга форма създава вакуум. По-силните деца отиват в чужбина. От друга страна като натрупат знания и опит много от тях разбират , че най-бързата и добра реализация е в България. Ако успеем да засилим нашите университети , може би ще успеем да привличаме таланти от други страни, както прави Американският университет.

 - Кой е най- интересният проект, по който работите?

- Един от ключовите ни проекти , по който започнахме работа през декември е с една много голяма американска компания от „Fortune 50” и на практика реализирахме собствен продукт като експорт от България в областта на електронната търговия и електронното пазаруване. Това е иновация в здравната индустрия и здравното застраховане,  която позволява новите продукти да стигат много по-бързо до клиентите и да обхване процеса с изписването на лекарства, изплащането им от здравните каси , да се скъси пътя и да се намалят измамите. 

 - От българската Здравна каса не са ли ви търсили? Напоследък и там имат проблеми.

- Мисля, че проблемите, които ги имаме тук най- вероятно ги има и там, но в много по-големи мащаби. Но много иновации не случайно тръгват от Съединените щати и идват в Европа. Така че  един ден можем да помогнем и тук.