Сгушено в Южните склонове на Източното Средногорие, под връх Братан, Чехларе съхранява уникална история. Пловдивското село е известно в цяла България още от времето на турско робство. Жителите му са изключително будни, родолюбиви и борчески настроени. Дава 67 жертви във войните и е единственото населено място у нас, което е изцяло интернирано преди 9 септември 1944 г.  

„Тук никога не е спирал турчин. Влизайки в селото, турците са слизали от коня и са вървели пеша”, разказва Минчо Чунтов, автор на книгата „Чехларе – родолюбивото и борческо село”.

Не случайно през 1853 г. чехларци взимат ферман от султата да построят църква. Събират пари от цяла България и от Бесарабия и издигат уникален като архитектура храм с огромна камбана. Днес църквата е в окаян вид. Камбаната, иконите и полилеите отдавна са откраднати, но основите са толкова масивни, че не могат да бъдат разрушени.

„Селото е към Старозагорската духовна епархия. Навремето писахме писмо, дойде митрополитът и предложи на тогавашната кметица Радка Димитрова да съберат пари и да направят нова църква. Но въпросът не е да направиш нова, а да възстановиш старата, която има традиции, интересна архитектура, това е уникално”, казва Чунтов.

Още от турско робство селото е било много будно. Чехларци са ходили  навсякъдя из България, в Турската империя, Цариград, Анадола, Русия, Бесарабия. Работили са в Добруджа. Активно са участвали във войните - в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, в които са дали 67 жертви.

Местните са участвали и в политическия живот на България още от Освобождението. В селото, което е изцяло ляво ориентирано, е създадена една от първите партийни организации - Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Населението е изключително грамотно. Почти всички, завършващи училище, са продължавали образованието си. Имало е прогимназия, в която са учели над 120 ученици.

Селото активно е участвало и в революционните борби.

„Чехларе е уникално и с това, че 76 души са били партизани, а почти цялото село - ятаци. Това принуди властта да блокира за 20 дни селото. Аз съм преживял тази блокада. Не даваха да се излиза от вкъщи. Нито хора, нито добитък. Кравите гладни, мучат. Тук беше пълно с полиция, жандармерия и войска. Един партизанин не можаха да хванат. И тогава се принудиха да изселят цялото село. Няма такъв случай в България”, спомня си чехларецът.

Изселването е организирано за час. Той и съселяните му са интернирани в 105 села в Царство България - от Гюмюрджина до Дунава. Баба му била изпратена в село Овча могила, Свищовско. Дъщеря й, която била майка на партизанин - в Кърджалийско. А мъжът й в концлагер Еникьой, днешна Гърция. Минчо Чунтов, който по това време е 7-годишен, е изселен с родителите си в Айтовско. И до днес си спомня как са вървели пеша до Чирпан, откъдето са преразпределени. Добитъкът бил пуснат на свобода.

В изпразнените къщи в Чехларе настаняват 300 души евреи, които чакат да бъдат изпратени и изгорени в концлагер. „В моя роден дом имаше две семейства евреи - към 10-15 души. Когато ни върнаха обратно, в продължение на месец спахме на двора, защото къщата ни беше заета от тях”, разказва Чунтов. Впоследствие евреите са спасени и пуснати да се приберат по домовете си в Пловдив, Пазарджик и София.

11 от партизаните на селото са убити на 20 януари 1944 година. „Цяла чета има в отряда „Христо Ботев” от Чехларе. Между другото, тя е първата заедно с Баташката и с една македонска чета”, посочва мъжът.

След 9 семтември в Чехларе е създадено едно от първите кооперативни стопанства на България. Селото има голямо землище. Отглеждат се рози, лозя, тютюн, жито.

От 1300 души през 1944, днес в селото живеят стотина. През лятото броят им достига 200-300. „Сега, заради пандемията от коронавирус, се пооживи, тъй като много хора от града дойдоха тук да изкарат извънредното положение”, отчитат местинте. В селото вече има и няколко чужденци, които са си купили къщи.