Пловдив успява да устои на перипетиите и натиска, индуциран от световната пандемия COVID-19 и стопанската криза, настъпила в следствие на опити да се ограничи заразата. Есенният сезон, съпътстван с нова вълна на заболеваемостта, обаче е коренно различен от пролетния. Бизнесът също го усеща, тъй като ако паниката парализира и почти спря производители и търговци на наднационално ниво през пролетта, то сега големите компании имат само една цел – да продължат да функционират, и то успешно.

Въпреки първоначалния шок в развиващия се Пловдив и в момента се строят 6 нови завода в икономическите зони на града, съобщи зам.-кметът на Пловдив Стефан Стоянов, който участва във форум на "Капитал" за бизнес развитието на града и региона в условията на коронавируса.

Последствията от COVID-19

„Видно, че тази година ще е доста особена и ще я помним дълго. Пандемията се отрази на почти целия бизнес и администрацията. Към момента общинският бюджет е с 10% намалени приходи. Успяхме да подкрепим част от бизнеса, въпреки че мерките, които предприехме се отразиха и на бюджета. Тепърва ще правим анализ, годината не е свършила“, започна Стоянов.

По отношение на досегашните ефекти, той констатира, че най-засегнат е секторът на услугите.

„Крайните услуги - търговия, туризъм, хотелско настаняване, заведение – понесоха най-тежките удари. Но в летният сезон в сектора на услугите имаше голямо възстановяване. В момента отново има свиване, за което тепърва ще имаме данни. От друга страна производствата, логистика, търговията на едро също пострадаха през пролетните месеци, които бяха много тежки“, бързо щрихова зам.-кметът.

Той обаче посочи, че безработицата, която е един от основните индикатори за състоянието на икономиката, е успяла да устои ударите.

„Не успяхме да прехвърлим 8,5% безраотица за областта през най-критичното време пролетта. След това тя спадна през летните месеци, като в  момента отново се е покачила до 3,5-3,3,8 - коефициент за града, а за областта около 5% при 7,5% средно безработицата за страната“, посочи Стоянов, но подчерта, че това са междинни данни и тепърва зимния сезон и напрежението заради ковид-19 ще оказва влиянието си.

Що се отнася до сектора на производството, той подчерта, че той произвежда половината от БВП на региона и за щастие се възстановява бързо.

„60% от производствените предприятия достигнаха нива от преди кризата“, посочи Стоянов.

Инвеститорският интерес в Пловдив

„Последните 5 години инвеститорите, които навлизат не са големи по мащаб що се касае до необходимост от работна ръка компании, а по-високо технологични производства, които произвеждат крайни продукти и изнасят директно за западните компании и съответно търсят по-високо квалифицирани и заплатени кадри“, посочи тенденциите Стоянов.

Той посочи, че метрополиса на Пловдив е около 550 хиляди души, намиращи се в 30-минутния радиус с кола от града и че това струпване на хора е сериозен акредитив и потенциал за развитието и ръста на икономиката. Нови между до 7000 работни места за следващите години се очаква бъдат открити в сектора на IT, ауторсинг услугите.

„Ще продължат да се развиват услугите – в секторите IT & BPO, счетоводни, финансови и подобен тип услуги, очакваме между 5000-7000 нови работни места в следващите от 3 до 5 години“, посочи Стоянов.

Индустриалните зони ще вървят към високотехнологични производства

Според зам.-кметът показателен за развитието на Пловдив е новият курс към високи технологии, електромобилност.

„Другите промишлености ще продължат да се развиват. Имаме между 5-10 нови инвеститора на година, като дори и в момента се строят нови 6 завода, от които всички са във високия сегмент. Вървим към въглеродно-неутрални индустриални зони – нова стратегия на ТИЗ и на ЕС. Така ще излезем от кризата, а и това е път към плана за зелена икономика. От една страна да имаме хъб за електромобилност, а от друга ще разширяваме и ще привличаме нови производства в сферата на производството на електрически коли, колелета“, посочи Стоянов. Той припомни, че към момента имаме серийно производство на български електрически камион, а се очаква да се завърти цикъла и за електромобилите. Две фирми в сектора на електрическите колелета, и то едни от най-големите на пазара в Европа, оперират в Пловдив.  

„Преговаряме с двама чуждестранни инвеститора за батерии, но специално за този сегмент имаме проявено желание и от български инвеститори“, посочи Стоянов.

Той напомни, че в рамките на територията на града вече имаме инвеститор клас „А“, - BTL, който в началото на 2021 трябва да отвори новата си фабрика в Широкия център на Пловдив. Там ще се продължи дейността им по производство на скъпи продукти за медицинската сфера, които се изнасят за цял свят. Фирмата е и пример за транформация в условията на коронавируса, като откри две нови производства за вентилатори и маски.

Дигитално образование и бизнес

34 хиляди студенти в 9 университета са бъдещето на региона. Зам.-кметът обаче похвали основно начина, по който градът се справя с онлайн образованието и подчерта, че това е резултат от интегриране на облачните технологии в училищата през последните 5 години.

„С високи западноевропейски темпове тече дигитализацията на учебния процес. Последните 5 години работим здраво, като 100% от общински училища преминаха към ползването на облачни технологии. Имаме 35 хиляди активни профила – над 90% от децата и учителите в Пловдив, и над 9 000 виртуални класни стаи. Успяхме да наложим за използване безплатно две топ платформи на Microsoft и Google. Така постигнахме бърза трансформация без да променяме фундаментално учебните програми“, посочи Стоянов.

Според него този принудителен, но успешно преминаващ към онлайн обучение процес, ще има висока добавена стойност за дигиталните умения и въобще бъдещата реализация и знания на учениците.

„Представете си, ако всички ученици в момента, влизайки в университетите или работа имат базови дигитални умения, меки умения, проектобазирано обучение, работа в група – такива, които в момента развиват, учейки онлайн. Това е шанс за българската икономика в изключително кратък период да получи базово квалифицирани кадри. Защото дигиталната култура, интернет и компютърните умения като цяло ще бъдат толкова важни, колкото до момента писането, четенето и смятането. Това може да доведе голяма добавена стойност за българската икономика. Така че да използваме съвременните технологии и да модернизираме учебния процес, така че да е максимално полезен за децата“, призова Стоянов.

В тази връзка проф. д-р Въльо Николов, директор на филиала на Технически университет- София в Пловдив, посочи, че непрекъснато тече комуникация между бизнеса в Пловдив и се правят дисциплини по заявка – такива, които са в дефицит на пазара на труда.

Той даде пример „Полиграфия“, която беше преобразувана в „Дизайн и печатни комуникации“, „Мехатроника“, „Мениджмънт на автомобилният транспорт“ и „Индустриална електроника“. Работи се върху създаване на повече кадри в области с интерес -  машиностроене, технологии, автотранспорт, авиотехнологии.

Другата дума за криза е възможност

Според главният изпълнителен директор на „КЦМ 2000" Румен Цонев „другата дума за криза е възможност“, тъй като „Най-правилният и точен момент за инвестиция  е в момента на криза“.

По думите му в тези моменти може да се оптимизира структурата и да се направят нови инвестиции, които да позволят мащабиране и достигане на нови пазари, т.е. дава възможност за диференциация на възможностите.  

„Не ми се иска да забравяме, че пандемичната криза съвпадна у с края на един икономически цикъл“, посочи Цонев.

Той разказа, че в големият конгломерат за метали първоначално са изпирали огромен шок, тъй като през пролетта са били изправени пред „паническа реакция на света към заразата“.  

„Не знаехме каква ще бъде силата и колко ще продължи. Тогава бяха отказани някои от нашите основни поръчки или поискаха да отложат експедицията на някои от поръчките, това пък повлече крак към редица други производства и фирми. Бяхме изправени пред въпроса – да спираме ли или да намерим решение в условията. Успяхме да продадем нашия метали в далечния изток – това не са най-изгодните ни пазари, но решихме по-добре да работим ,защото сме част от една голяма брънка от доставчици и решихме, че ако ние спрем и те нямат шанс.  Видяхме една възможност и се възползвахме“, разказа Цонев.

По думите му обаче днес ситуацията е променена на световно ниво.  

„Днес ситуацията е абсолютно различна – имаме повече заболели, но нямаме нито една отказана поръчка и затова сега най-важното е да работим. Сега имаме възможността да заменим заразени и карантинирани хора, така че да не спираме производството – затова най-важното нещо днес е да не спираме производство. В момент на работа с намален състав успяхме да намерим възможности за оптимизация на производството. Оптимизиране на организационни структури и други преструктурирания, възникнали заради кризата са нещо, което ще използваме и в бъдеще“, посочи Цонев. Той припомни, че са започнали мащабен инвестиционен проект точно в най-кризисните години 1996-1997 и че това е доказало максимата, че може да се насърчават проекти и начинания именно в такива повратни моменти.