Стефан Шивачев: Няма по-подходяща от Градската градина да носи името на Иван Вазов

  • от Мария Луцова
  • 09:45, 18.04.2024

Дискусия как да се казва Градската градина възникна, след като кметът на район „Централен” предложи името ѝ да е „Иван Вазов”. Мнозина подкрепиха идеята, но имаше и такива като политическите партии „Възраждане” и БСП, които излязоха с декларации, тя да бъде кръстена „Дондуков”.

По темата разговаряме с историка доц. Стефан Шивачев, директор на Историческия музей от 1993 до 2022 г., автор на книги, сред които „Очерци за Пловдив”, „Тракийската организация в Пловдив”, „Книга за Пловдив”,  „Пловдивската индустрия и нейните създатели” и др. 

- Доц. Шивачев, в момента в публичното пространство върви дебат за името на Градската градина. Има ли официален документ, с който тя да е именувана Дондукова?

- Няма официален документ, с който Градската градина да е кръстена Дондукова.  Това е по-скоро име, което се е ползвало сред обществото, вероятно защото княз Дондуков-Корсаков е в Пловдив в период от началото на април до октомври 1878 г. След оттеглянето на Временното руско управление той напуска България. Самата градина е започната през 1878-а, но е оформяна и пред следващите три години. По създаването ѝ работи Люсиен Шевалас, който оформя и Княжевската градина покрай река Марица. И за да бъдат разграничени, едната е кръстена Градска градина, а другата, която  е срещу нея – Княжевска.

- Има ли документи, които са съхранили това име?

- Да, има документи. Един от тях е особено интересен. Той е от 1919 г. Тогава временната управа на Пловдив взима решение Градската градина да бъде парцелирана и разпродадена. Това са тежки времена след Първата световна война и те решават всички имоти, които не носят приходи, да бъдат продадени. В архива се съхранява този план и навсякъде пише Градската градина.

- Как става така, че Градската градина е спасена?

- Решението за продажбата е взето от тричленна комисия, начело на която е Милош Данов. Тя обаче няма правата да се разпорежда с имоти. И когато в София прочитат това решение, защото всяка такава продажба трябва да бъде утвърдена в Министерството на строителството и благоустройството, всички са втрещени. Как може да се продава обществена градина? Главен секретар на това министерство се оказва един пловдивчанин Никола Дренски. Той обяснява на министъра за какво става дума и министърът слага резолюция, че тричленната комисия в Пловдив не може да се разпорежда с градината, а такива решения може да вземе само избран на избори общински съвет. Така работата се приключва.

И тогава е имало частни интереси – в смутните времена всеки гледа да докопа парче от такъв ценен имот.

- Като историк как гледате на идеята да бъде кръстена на Иван Вазов?

- Ако има място в Пловдив, което да е свързано с Патриарха на българската литература, това е точно Градската градина. От едната страна – на ул. „Бетовен” е била къщата, в която е живял Иван Вазов.  От другата страна е къщата на Драган Манчов, където се намира редакцията на вестник „Народен глас, в който Вазов е бил един от редакторите. В тази къща писателят издава и първото научно списание в България – „Наука”. Иван Вазов е един от най-изявените българи, които са свързани с Пловдив, и то в едни от най-ползотворните му години. На границите на тази градина той написва „Немили-недраги” и още много други в периода 1880-1886 г.

След това, когато е голямото честване на юбилея му през 1920 г., той пристига от София и е посрещнат точно в тази градина.  Къщата, където той е живял, все още е съществувала, но с нови собственици. Там го посрещат и в речта си казва, че чувства Пловдив като свой втори роден град. А това е абсолютно признание. В този смисъл има и историческа логика точно градината да носи името му.

Аз не съм привърженик обаче да я кръстим Вазовата градина. Това звучи малко по селски – Ивановата градина, Драгановата градина. Както другата е градина „Цар Симеон”, така тази трябва да е градина „Иван Вазов”.