Фотография: vila.bg

от Руслан Йорданов

През 1983 г. в София Държавният цирк изгоря посред бял ден за 18 минути. Тогава софиянци потърсиха утеха във философската сентенция: „Циркът изгоря, но артистите сме живи“.

На 20 август т.г. вечерта огнена стихия изпепели три от емблематичните тютюневи складове на пъпа на Пловдив и сериозно повреди четвърти. От красивите сгради, строени в началото на ХХ век и провъзгласени за паметници на културата, останаха само части от фасадните стени.

На съкрушените пловдивчани не им беше до шеги, те обикаляха като щъркели около разрушено гнездо - отчаяни, объркани и без да имат ясна представа как да спрат черната серия.

През пролетта собственикът на друг тютюнев склад започна да го разрушава, а държавните и общински власти се намесиха и спряха безобразието едва след изригването на бурен граждански протест. Прокуратурата започна следствие и повдигна обвинение срещу главния архитект на Пловдив Румен Русев и представителя на фирмата-собственик "Одрин 8" ЕООД - Георги Бранеков.

Прокурорите разполагат с доказателства,  че двамата са фалшифицирали множество документи, за да "съблекат" сградата от защитаващия я статут „паметник на културата“. Изправянето на архитекта и предприемача пред Темида няма да върне сринатото. Днес складът стои полуразрушен и опасан с висока железна ограда.

Бутнатият през пролетта, както и унищожените при последния пожар складове, са заложени като ключови проекти при реализацията на кандидатурата на Пловдив като Европейска столица на културата през 2019 г. Постройките бяха скъпа частица от детството и младостта на всички пловдивчани, придаваха и характерен облик на архитектурната среда. Те олицетворяваха и отминалото величие на важна за региона индустрия - тютюнопроизводството.  

Поради тези причини гражданите изпитаха силна болка при вида на пламъците,  ограбили детските им спомени. На протеста на следващия ден те поднесоха цветя пред складовете, разигравайки тяхното погребение. На митинга в неделя се събраха едва стотина граждани, докато по същото време на кръшното хоро в Градската градина се хванаха двеста.

На демонстрацията се видя, че общественото мнение е силно разколебано по отношение на това кой е виновен и какво да се направи, за да се опази останалото архитектурно богатство на Пловдив от злонамерени посегателства.

Излезлите на улицата хора бяха обединени единствено от убеждението, че държавата е заложник на мафията. Не се намери човек, който да не смята, че палежът на тютюневите складове е умишлен и свързан е по един или друг начин със собствениците или с инвеститорите.

Целта е да се освободят терените за предвидените грандиозни проекти - търговски центрове и хотели. Отделен е въпросът, че оставени без грижа, сградите рано или късно щяха да се саморазпаднат или самозапалят. Дълги години те тихо се рушат пред очите на всички, но бунтове се вдигат само при неочакването им унищожение.

Някои от протестиращите поискаха оставката на кмета на Пловдив Иван Тотев. Други оспорваха тяхното искане и посочваха, че градоначалникът не разполага с никакви правомощия по Закона за културното наследство и не може да спре варварствата. Прокуратурата светкавично залови злодея – 44-годишен бездомник, който от години обитава един от складовете. Показателно е, че никой не възприе насериозно официалната версия на държавното обвинение. Хората масово смятат, че властите си измиват ръцете, като хвърлят вината върху беззащитния клетник.

Проблемът е изключително остър и на национално ниво - всяка година десетки старинни уникални сгради изчезват благодарение на удобно скалъпеното законодателство. Законът за културното наследство предвижда смешно ниски наказания - глоби до 30 хиляди лв. (15 хиляди евро) могат бъдат наложени на собствениците, уличени във безстопанственост.

Бълха ги ухапала, когато става дума за печалби от порядъка на десетки милиони евро. Пътят за реализация на проектите се отваря мигновено с едно драсване на клечката или с няколко невнимателни маневри на багера.  

По тази причина в България редица собственици на паметници на културата оставят сградите да се саморазтурят. Много от тях, докато трае агонията им, са опасни за преминаващите и живеещите наблизо. Власт да ги спре няма нито Министерството на регионалното развитие, нито Министерството на културата, нито който и да е държавен или общински орган.

Всички институции безучастно следят продължаващото изличаване на културните забележителности. У нас "частната собственост е свещена и неприкосновена", и всеки може да си я съсипва, независимо каква ценност представлява за града или обществото.

За да бъде прекратено системното унищожаване и продължащата безстопанственост на паметниците на културата е редно гневът на гражданите да се насочи към Народното събрание. Крайно време е депутатите да бъдат притиснати да гласуват закон, който безкомпромисно да пресече всякакви потенциални разрушителни действия и вреди върху ценните сгради, които оформят лика на един град.

Общинската власт, изложена на мощен финансов натиск и очевидно проядена от корупция, също трябва непрекъснато да бъде шибана с камшика от будните жители, за да не си и помисля да осъществява сделки и компромиси в ущърб на скъпото наследство. 

От алчност и глупост Пловдив е загубил в миналото много от красивия си външен вид – достатъчно е да споменем похарченото за строителен материал Марково тепе, заминалите си без време Куршум хан, аптека „Марица“, дом „Кудоглу“, както и цели квартали със старинни възрожденски къщи в Стария град.

Ако властите нехаят за културното наследство, то е задължение на гражданите да се обединят в защита на архитектурните съкровища.