До 2060 г. приблизително 48 милиона души, или 47% от всички смъртни случаи в световен мащаб, ще умират всяка година със сериозна страдания. 83% от тези случаи ще настъпят в страни с ниски и средни доходи каквато е България. По-малко от 10% от тези пациенти ще получат необходимата помощ. Тревожните цифри съобщи проф. д-р Любима Деспотова-Толева, председател на Българското дружество по продължителни грижи и палиативна медицина, по време на кръгла маса на тема „Създаване на общински център за продължителни и палиативни грижи с хоспис“ в Общински съвет, пише TrafficNews.

Припомняме, че изграждането на общинския център е един от акцентите, залегнали в проекта за Здравна стратегия на Община Пловдив за периода 2021 – 2030 г. Една от идеите е хосписът да бъде разкрит в сградата на бившата Белодробна болница, която от години пустее.

„Палиативните грижи подобряват качеството на живота на хората с тежки хронични животозастрашаващи заболявания и техните семейства. Осигуряването на система за продължителни и палиативни грижи реално допринася за укрепване на трудовия капацитет на членовете на семейството и работи като превенция за изпадане в социална изолация”, посочи проф. Деспотова. И уточни, че палиативната грижа облекчава болката, утвърждава живота и смъртта като нормален процес и интегрира психологическите и духовни аспекти на грижата за пациента. Това е една цялостна система за подкрепа на пациентите и на техните семейства.

„Важно е да отбележим, че палиативната грижа не е терминална грижа. Тя се прилага рано в хода на заболяването, заедно с други терапии, предназначени да удължат живота. И включва и изследванията, необходими за по-добро разбиране и управление на клиничните усложнения”, уточни специалистът. Тя отбеляза, че не само възрастните хора имат нужда от палиативни грижи. В световен мащаб между 7 и 10 на сто от палиативните пациенти са деца. У нас за тях се говори само ако са онкологично болни, а те представляват само малка част от палиативните пациенти. Повече деца страдат от сърдечно-съдови, хронични, белодробни заболявания, бъбречни, метаболитни, вродени малформации. За някои страни и континенти до 27% са педиатричните пациенти с ХИВ и СПИН.

Проф. Деспотова отбеляза още, че България е доста назад в изследването на страните, предлагащи полиативни грижи. Липсват държавни стандарти в тази област. Липсват специалисти – лекари, медицински сестри, както и немедицински персонал. Липсва и призната специалност, която да обучава неолходимите кадри. Липсват структури за оказване на такива грижи – държавни и общински хосписи, болнични отделения, дневни стационари, кабинети за продължителни и палиативни грижи, клиники, дихателни центрове, мобилни екипи, оказване на домашна палиативна помощ.

Адв. Мария Пишмишева пък посочи, че правото на продължителни палиативни грижи, което е изконно човешко право, остава в периферията на нашия законодател. Тези грижи са уредени само с една клинична пътека за онкоболни пациенти. Докато всички останали нуждаещи се остават на грижите на своите най-близки хора.

Част от практическите проблеми представи д-р Миладиноски от Асоциацията на хосписите в България. Той отбеляза, че около 15% от ползвателите на услугата са чужденци, които са пострадали в България и в момента няма възможност да бъдат върнати в родината им. По различни механизми чрез застрахователи или чрез съответната държава разходите на тези хора в хосписа са почти изцяло покрити. В същото време българските граждани са дискриминирани от услугата, тъй като тя трябва да бъде заплатени изцяло от тях и повечето не могат да си я позволят. Другият огромен проблем е, че в нашата страна няма никакви данъчни облекчения за самите хосписи. И това е на фона на постоянно нарастващите цени на лекарства, санитарни материали и консумативи.

„Не само възрастни хора се нуждаят от грижи. При мен има пациенти на 30-40 години, които са изчерпали всяка една клинична пътека и вече няма къде да отидат”, отбеляза д-р Миладиноски. И подчерта, че е изключително наложащо създаването на общински център за продължителни и палиативни грижи с хоспис, какъвто Община Пловдив обмисля да създаде. И че в Германия такава услуга се предлага от повече от 36 години.