Отиващата си 2019 г. бе повод за множество скандали по повод програмата на Пловдив-Европейска столица на културата. За едни тя бе успешна и донесе множество позитиви за града, за други инициативата бе пълен провал.  И ако в този момент песимистът би казал: „По-зле не боже да бъде”, оптимистът веднага би му отвърнал: „Може, може”.

С такава настройка градът влезе в 2020 г. Влезе и със старите скандали, напрежение, допълнително подпалвани от политическите спорове по темата.  В първите дни на годината големият въпрос бе как и с участието на кои артисти градът ни ще предаде щафетата на Риека и Галауей. Надеждата бе, че на сцената ще видим забележителната Соня Йончева, но това така и не се случи. Чухме обаче забележителната цигуларка Лия Петрова. 

Европейска столица на културата остана във фокуса на общественото внимание и през цялата 2020-а. На прицел бе екипът на „Пловдив 2019”. Нееднократно през годината местната власт в лицето на кмета Здравко Димитров даваше сигнали, че иска да закрие фондацията. Оказа се обаче, че въпреки множеството критики немалка част от общинските съветници смятат, че потенциалът на екипа трябва да бъде използван, още повече, че бе решено средствата от наградата „Мелина Меркури” да отидат отново за култура в рамките на 2020 и 2021 г. Имаше и стартирана отворена покана „Наследство”, процесът на кандидатстване беше приключен и оставаше само да станат ясни печелившите проекти. Те бяха обявени, когато се намеси главният финансист на общината, зам.-кметът Илия Кирчев – нов член на Управителния съвет на „Пловдив 2019” заедно с колегата си с ресор култура Пламен Панов. Първоначалният му опит бе да се стопира изцяло финансирането с аргумент задаващата се ковид криза. После бе решено средствата от близо 3 млн. лв. да бъдат разпределени на две сесии, а бюджетите на одобрените събития бяха преразгледани.

След като проблемът стана публичен с поредица от публикации на PlovdivTiме, темата влезе и в дневния ред на Общинския съвет. В крайна сметка част от събитията бяха реализирани, а други  - като проектите на Операта, Драматичния и Кукления театри, Hills of Rock и One Dance Week - отложени за 2021 г.  

Покрай напрежението с програма „Наследство” стана ясно и че гласуваните от Общинския съвет средства за издръжка на фондация „Пловдив 2019” не са приведени по сметката й и тя покрива текущи разходи с  наличните пари от наградата „Мелина Меркури”.  Тогава в интервю за РlovdivTime Илия Кирчев обеща, че  всичките пари от премията на Европейската комисия ще отидат за култура. Дали ще се случи това, ще става ясно тепърва. Междувременно културните оператори са в очакване да бъде стартирана втората сесия за проекти по „Наследство”.

Друг повод за напрежение около фондация „Пловдив 2019” бяха традиционните тримесечни отчети.  Общинските съветници поискаха повече яснота и детайли на разходите, нещо, за което настояваха през цялото време. В крайна сметка обаче приеха годишния отчет безкритично, че и защитиха бъдещото съществуване на фондацията.

От този отчет обаче стана ясно, че екипът все още има неразплатени проекти и то на внушителна стойност.

В средата на годината част от организаторите на събития и партньори на фондацията излязоха с остро писмо за това, че им се създават купища административни пречки, посочват се всякакви аргументи, за да не им се признават разходите по проектите. Стигна се до виртуална среща на бунтуващите се 15 културни организации с фондацията и заместник-кмета Пламен Панов. На нея се реши екипът на „Пловдив 2019” да заработи по-делово и да придвижи по-бързо отчетите, за да може културните оператори да получат заложените в договорите им средства.

Конфликтите, свързани с Европейска столица на културата се развиваха от началото почти до края на 2020 г. Ясно е че тепърва ще има промени в структурата на фондацията и ще се търси оптималният вариант да се използват натрупаните в  екипа компетенции. Ясно е и че ще има бушони, които ще изгорят заради противоречивите чувства, които 2019-а остави в публичното пространство.

Голямата бомба на февруари, която първо PlovdivTime оповести, бе назначаването на Богомил Грозев за директор на Общинския институт „Старинен Пловдив”. След първоначалните реакции, че става дума за медийна спекулация и когато назначението стана факт, последва буря от реакции.  Решението на кмета Здравко Димитров, който в предизборните си обещания бе заявил, че ще има прозрачност и конкурсно начало  за всяка позиция в Пловдив, бе посрещнато на нож.

Към днешна дата обявен конкурс няма, а Богомил Грозев не просто е ръководител на една от знаковите институции под тепетата, но е и активна част от политическото битие на кмета Димитров, появявайки се на места, които със сигурност не са свързани с културно-историческо наследство. Пример – откриването на ремонтирани пътища и водни проекти, за които пристигаше и лично премиерът Бойко Борисов.

В началото на годината – отново през февруари, гръмна и национален скандал, свързан с предстояща българска изложба и то некъде а в Лувъра. „Изкуство и култури в България XVI – XVIII в.“  накара директора на Института за изследване на изкуствата към БАН проф. д-р Емануел Мутафов да обяви, че експозицията ще ни представи като европейска Турция, а до иконите ще бъдат изложени ятагани, чердженца за набаз и ибрици. Оказа се, че и пловдивските музеи са търсени, за да предоставят експонати, но ръководителите им са се въздържали да се включат.

Отново в началото на годината дойде и шокиращата новина, че фасадата на южното лице на внушителното древно съоръжение на Малтепе е рухнала заради дъждовете.

„Вътрешната конструкция на кулата от върха до основата е напълно компрометирана от иманярските изкопи, които са извършени през 16 век. На практика вътрешността на кулата почти е издълбана и градежа го няма. По този начин става неустойчива”, каза тогава пред PlovdivTime ръководителят на разкопките – директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов. 

Тогава специализираните органи на Министерство на културата излязоха с предписание за изготвянето на проект за укрепване. Каква обаче ще е съдбата на забележителната археологическа находка, как тя ще бъде експонирана – тепърва ще става ясно.   

В категория „Текущи” са още няколко скандала, които се случиха на терена на културата през 2020 г. Те отново бяха свързани с опазването на културно-историческото наследство. 

Драмата със съборената през 2019 г. къща на Куцотлу на ул. „Гладстон” 12 продължи и през настоящата година. В началото на септември багерите отново влязоха на терена. Оказа се, че за пореден път инвеститорите не са спазили буквата на закона и са започнали разчистване без необходимото строително разрешение.  В същото време бе ясно, че Окръжна прокуратура – Пловдив е привлякла като обвиняема пълномощничката на фирма "Неокор Билдинг"  Вероника Иванова. Отсега е ясно, че действията с къщата, проектирана от арх. Шнитер, ще се пренесат и през следващата 2021 г. 

Подобна е съдбата и на тютюневия склад на Сточна гара. За втора поредна година министърът на културата Боил Банов се намеси и предотврати събарянето на внушителното здание на ъгъла на бул. „Христо Ботев” и ул. „Авксентий Велешки”.  Първия път това се случи през 2019-а, когато около сградата бяха ситуирани тежките машини, втория път – дни по-рано. Очаква се в началото на 2021 г. под тепетата да пристигне Банов, за да даде публично информация каква ще е съдбата на склада. Така че и този проблем остава отворен. 

Продължават и следствените действия срещу инвеститорите, унищожили безценна мозайка на ул. „Леонардо да Винчи” 13. Добрата новина от отминаващата година е, че спасената част вече е демонтирана. А юридическият казус тепърва предстои да бъде разяснен.

Тепърва ще започне работа и по един от най-внушителните проекти, свързани с културно-историческото наследство - "По крепостните стени на Филипопол". Дали ще мине спокойно и без скандали, тепърва ще разбираме. Факт е обаче, че Камарата на архитектите скочи срещу обществената поръчка на инженеринг за реставрацията и социализацията на два знакови паметника на културата - Небет тепе и Източната порта. Въпреки това изпълнител бе избран. Любопитно е доколко той ще ползва изготвените проекти от арх. Румяна Пройкова и арх. Галина Пировска, както и експертизата на работилите на терен археолози Мая Мартинова-Кютова и София Христева ще научим догодина.

Такава бе годината в сферата на културата и културно-историческото наследство през 2020 г. Ковид кризата удари жестоко сектора и на моменти го блокира напълно. Скандали обаче не липсваха дори и при извънредната ситуация. А част от тях очакват своята развръзка през 2021. Ние ще ги следим.