СЕСОНКЦ отхвърли отново проекта за Културно-исторически арт център над археологията на Понеделник пазара
Специализираният експертен съвет за недвижимо културно наследство отхвърли за пореден път проекта за Културно-исторически арт център над археологията на Понеделник пазара на бизнесмена инж. Димитър Георгиев.
Документацията за изменение на Подробния устройствен план – План за регулация и застрояване, бе внесена повторно в СЕСОНКЦ, след като съветът излезе с отрицателно становище на заседанието на 1 септември 2022 г. С писмо от 16 януари 2023 г. проектантският екип внесе молба за повторно разглеждане, с приложено писмо на главния архитект на Община Пловдив.
За разлика от предходните обсъждания, този път специалистите бяха доста по-обрани и немалка част от тях адмирираха корекциите, нанесени след забележките на СЕСОНКЦ по отношение на височината и процента на застрояване и подхода при експонацията на археологическата недвижима културна ценност от национално значение.
Екипът на арх. Стефан Добрев – арх. Румяна Пройкова, арх. Хубена Салджиева и археологът Жени Танкова, презентираха промените и отговориха на всички 6 точки, които накараха Съвета да отхвърли проекта преди няколко месеца.
Беше прочетено становище на археолога доц. Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей към БАН, според когото археологията е главен акцент в проекта. Доц. д-р Хитко Вачев също оцени представянето на паметника на културата като модерно.
Два казуса обаче разделиха членовете на Съвета.
От изявление на представителя на Община Пловдив арх. Манол Гьопсов стана ясно, че за имота има съдебен спор – инвеститорът оспорва новия Общ устройствен план.
От специално писмо на Регионалната камара на архитектите в Пловдив стана ясно, че собственикът на имота трябва да има сключен договор за право на ползване на земята с Министерството на културата, защото археологията е изключителна държавна собственост. Това гласи чл. 162 от Закона за културното наследство.
„Казусът със съдебното дело за оспорване на новия ОУП няма нищо общо с проекта. Той е разработка, която стъпва върху Общия устройствен план от 2007 г., а според чл. 103 а от Закона за устройство на територията новите изменения на ОУП не се отнасят към проекти, които вече са в процедура. Още повече, че заданието на инвеститора, е изготвено по ОУП от 2007 г.”, каза адв. Ботева, която защитаваше интересите на инж. Георгиев.
Обсъждането продължи, след като специалистите от СЕСОНКЦ не стигнаха до единно мнение проектът да бъде отхвърлен до произнасяне на съда, каквото бе предложението на проф. Тодор Кръстев.
На финала на обсъждането първоначално започна гласуване, но след намесата на намеса на експерти от Министерство на културата то бе прекратено. Членовете на Съвета пристъпиха към гласуване на точката, такава, каквато е внесена за разглеждане. Шестима одобриха изменението на ПУП, един се въздържаха, а 8 бяха против.
Ето част от мненията на специалистите:
Проф. Анелия Божкова:
Нямаме друг толкова голям и добре проучен обект в цяла България. Той ни дава ясна представа за градоустройството по онова време. Ако бяхме нормална държава, щеше да бъде реставриран, консервиран и експониран в цялост, за да се види в цялата му внушителност. За съжаление в България не става така. Губим една невероятна възможност да доближим мерките за опазване на културното наследство до световните стандарти.
Смятам, че фрагментацията на сградите в този проект ще доведе до фрагментация и при експонирането на археологическия паметник.
Арх. Габриела Семова-Колева:
Адмирации, това е най-добрият проект, представен досега в СЕСОНКЦ. Аз обаче имам резерви по отношение на напластяването на археологическите периоди, смятам, че римската археология е доминираща и е нарушен балансът. Смятам, че височината все още е прекалено голяма, ако и да е намалена. Сградите са натрапчиви в общия силует на града и не стоят добре на фона на общия културен ландшафт на Пловдив. Създава ми усещане за комплексно застрояване като предходните комплекси.
Смятам, че ще бъде добре част от това пространство да бъде отворено, да имат достъп хората, да виждат небето.
Екатерина Джумалиева, директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства” в Министерство на културата:
Решението археологията да бъде под защитно покритие е по-добрият вариант, защото работата по проекта ще продължи и занапред. Смятам, че трябва да дадем възможност той да бъде разработен.
Арх. Мартин Христов:
Поздравления към екипа за намалените обеми и начина, по който е експонирана археологията. Смятам, че е важно да се спази Законът за културното наследство и Министерство на културата и собственикът трябва да сключат договор за учредено право за ползване на земята и ли да се пристъпи към откупуването ѝ. Това е предложението на КАБ-Пловдив.
Проф. Тодор Булев:
Трябва да дадем възможност този проект да се развива.