Административният съд отхвърли жалбата на архитектите Стефка Керелова-Василева, Антоанета Топалова и Иванка Маркова срещу решението на Общинския съвет в Пловдив за предоставянето на земята под Партийния дом за строеж на Център за музикално-сценично изкуство.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска прогласяване на неговата нищожност, алтернативно неговата отмяна от съда. В допълнение към жалбата, оспорващите обосновават правния си интерес от обжалване на процесното решение на ОбС Пловдив, с обстоятелството, че те лично, пряко и непосредствено са делегирали правомощия и доверие на общинските съветници, което те не са оправдали с действието си и с това са им причинили вреди, които те лично понасят и за които лично отговарят, пише в решението на Административния съд.

Аргументът на съдиите е, че „за жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорването му. Правният интерес е процесуалноправно понятие, защото се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита. Ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на правния субект е налице правен интерес. Последният трябва да е пряк, личен и непосредствен”.

Припомняме, че Василева, Топалова  и Маркова внесоха жалба в Административния съд и в Общинския съвет   в края на август.

Те се позоваха на действащите в страната закони и на професионалния кодекс на Камарата на архитектите в България и оспориха решението на местния парламент като закононесъобразно по смисъла на чл.146 точки 1, 2, 3 и 4 от Административно-процесуалния кодекс. 

Според т.1,2 и 4 има липса на компетентност, неспазване на установената форма и несъответствие на материалните разпоредби. 

Предметът на Решение №310 попада в изискванията на разпоредбите на Закона за устройство на територията, Глава 7, раздел IV – Условия и ред за изменение на устройствените планове“. В текста на Решението липсва правно основание по ЗУТ, както и липсва одобрена и приложена скица-предложение, с която да се аргументира в графичен вид исканата промяна на предназначението на имота. 

Използваният в Решението термин „отреждане“ (цитат: „да се отреди парцелът под сградата…“) на професионален език и съгласно разпоредбите на ЗУТ и Закона за кадастъра и имотния регистър, означава подмяна на действащия Подробен устройствен план за конкретен Урегулиран поземлен имот, с конкретен кадастрален идентификатор, при съгласие на собствениците – носители на вещни права. Никъде в Решението не се оказва кой е въпросният УПИ, кой е кадастралният идентификатор и кои са собствениците на сградите в него, кой е номерът на Акта за общинска собственост и Акта за държавна собственост, което е съществен порок, аргументираха се арх. Топалова, арх. Керелова-Василева и арх. Маркова. 

Те отбелязаха, че според документите е гласувано Решение за анонимен неидентифициран парцел, под неидентифицирана сграда, наречен некомпетентно „парцелът под сградата на пл. „Централен“, който е общинска собственост“.  Това според трите архитектки прави Решението на Общинския съвет невъзможно за изпълнение и обуславя нищожност на акта. 

В цели 6 страници посочиха и други нарушения – не е спазена изикуемата форма по чл. 59 от Административно процесуалния кодекс – липсва адресат на акта, лисва разпоредителна част, от която да стане ясно кой ще изпълни решението, не е указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвано то, не са отбелязани общият брой съветници, броят присъствали, броят гласували „за“, „против“ и „въздържали се“.  Посочиха и противоречия със Закон за местното самоуправление и местната администрация, като дават пример с решение взето на същата сесия, по подобен казус, но съобразено с разпоредбите. 

Посочени бяха нарушения на чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Пловдивския общински съвет. Предложението бе внесено от Георги Тютюков без необходимата задължителна резолюция на кмета Иван Тотев. Поради това е следвало предложението да бъде отклонено, а не входирано в Общинския съвет. Подписът в горния ляв ъгъл се различава от подписа на кмета Иван Тотев и не става ясно чий е. Те бяха категорични, че решението касае въпроси от компетентността на зам.-кмета по „Общинска собственост, Устройство на територията, строителство и инвестиции“, а не на зам.-кмета, който го е внесъл. 

Топалова,  Кералова-Василева и Маркова посочиха, че липсва мотивиран доклад на водещата комисия по Устройство на територията и жилищната политика, а посочените мотиви на Решението са неприемливи. 

Архитектите подчертавха и факта, че се взима решение при положение, че общината не е едноличен собственик на парцела и не може еднолично да решава въпроси свързани с управлението му. 

Топалова, Кералова-Василева и Маркова изнасоха фактите от собствено проучване, според което има противоречия в публичните електронни регистри за собственост.  В електронните данни за Публичната Държавна собственост 6500 квадратни метра са държавни ведно с 1/4 от сградата – етажи 5, 6, 11, и 1/4  от общите части. От друга страна парцелът фигурира и в публичния електронен регистър на общинските имоти, където парцелът се води публична общинска собственост – 6178 квадратни метра, ведно с 3/4  от сградата – етажи 1, 2, 3, 4, 7, 8, 9, 10,12 и 3/4  от общите площи, и само ¼ от етажите и общите площи са държавни.

От тези справки ставаше ясно, че бившият Партиен дом, деклариран в имотния регистър на сайта на Общината, не е отписант от Актовите книги за Държавна собственост по реда на Закона за общинската собственост. Според жалбоподателите актът за Публична общинска собственост от 2000 г. е съставен в нарушение на Закона за общинската собственост, защото собствеността на целия парцел и ¼ от сградата е публична държавна собственост според Портала за отворени данни на Република България, създаден от Областна администрация Пловдив на 16 септември 2016 г.

Определението на Пловдивския административен съд може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок.

За хората, които следят казуса с Партийния дом, остава отворен въпросът чия собственост е предоставената земя и каква е позицията на държавата за намерението сградата, на която са съсобственици, да бъде ли събаряна или не.

Остава отворен и въпросът какво се случва с обявената поръчка за избор на фирма, която да изготви проекта за ремонта и реконструкцията на Концертна зала.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Архитекти оспорват в съда решението на Общинския съвет за Партийния дом

Решено: Дават Партийния дом за опера, след като се построи нова сграда за общината