Без ритуалът тестерлък, с който се приемат нови майстори, занаятчиите отбелязаха празника си на св. Спиридон.

„Има подадени 15 заявления, но светецът ни изпревари и изпитите за приемане в занаятчийската камара още не са приключили. Новите майстори са с различни занаяти – художествено плетиво, везмо, ножарство, изработване на старинно оръжие, медникарство, изработване на накити от благородни метали и на накити от маниста”, каза Албена Халачаева от регионалната занаятчийска камара в Пловдив. Тя обеща догодина на св. Спиридон да представят всички новоприети майстори.

Независимо от това, че годината е нулева, занаятчиите отбелязаха празника подобаващо с шествие по уличките на Стария град и служба в църквата „Света Богородица, където си раздадоха осветена питка за здраве и берекет.

„Честването е възстановено от 1999 година и се отбелязва така, както през Възраждането. Всички еснафи са се събирали с хоругви и знамена, за да отбележат св. Спиридон. В този момент Пловдив е бил най-големият занаятчийски център и така е било чак до средата на 20 век.  Упражнявали са 53 занаята. Майсторите днес са живите човешки съкровища, много от тях са последните мохикани. Малко са терзиите и медникарите, а я цяла България има един регистриран майстор мутафчия и то защото е на щат в Етнографския комплекс Етъра”, разказа директорът на Етнографския музей Ангел Янков.

Празникът по традиция продължава със зеефет или казано на съвременен език – банкетът на майсторите. За целта от 7 сутринта Атанас Гаргов приготвя курбан за здраве. Месото е сварено в специална торбичка от тензух са сложени зеленчуците – да дадат аромат, но бульонът да остане бистър.

„Тайна няма –месото се вари докато стане, зеленчуците се вадят когато дадат аромата си. Казанът е специален, изработен от майстор Любомир Дудев. Готвим курбана в него от 2016 година”, разказа Гаргов.

Дали курбанът му е баш майсторски, всички празнуващи ще разберат малко по-късно, когато се съберат отново в двора на музея.