С молебен, общоградско честване, възстановка и празнични концерти в Пловдив днес бе отбелязана тържествено 116-годишнината от обявяването на Независимостта на България. Денят започна с молебен в храм „Света Неделя“, отслужен от архимандрит Дамян, ефимерий на Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий“, отец Апостол и отец Станчо, в присъствието на кмета на Пловдив Костадин Димитров, районни кметове, общински съветници, представители на администрацията и миряни.

След молебена, кметът и официалните лица поднесоха венци и цветя пред паметната плоча на Александър Малинов до Източната порта. И двете събития по традиция се организират от Сдружение „Център Петко Каравелов“.

Празникът продължи с музикално-образователно събитие, организирано от Пловдивското певческо дружество "Ангел Букурещлиев". Освен да се насладят на изпълненията на хористите, публиката, съставена основно от деца и техните родители, имаше възможност да чуе изпълненията на някои от именитите музиканти от Града под тепетата и техните възпитаници и да се запознае отблизо с различните музикални инструменти. В концерта участваха цигуларят маестро Мичо Димитров и младият му последовател Стилиян Дерменджиев, преподавателката в Пловдивското музикално училище Маргарита Демерджиян  - с ударни инструменти, Здравка Андреева, също изявен музикален педагог - с акордеон, Лилия Ковачева - Топорчева – с тромпет и техни изявени възпитаници, както и ученици от ОУ „Христо Ботев“ и НУМТИ „Добрин Петков“. Пианото бе представено от диригента и председател на Певческото дружество Илиян Тиганев. Проявата се състоя на едно от любимите на пловдивчани места –площадката на Дановия хълм под Часовниковата кула, където се намира и паметника на Бащата на родното книгоиздаване – Христо Г.Данов. Мястото на инициативата съвсем не е избрано произволно. На малко по-ниска кота на същия пловдивски хълм тече с пълна сила реконструкцията на сградата на Певческото дружество.

„ 6-ти септември и 22 септември са моменти, записани в българската история със златни букви. Това е така, благодарение на единството, което ние българите проявяваме, независимо от социалния статус, това е пример за политическа смелост на държавници, които със своята воля и упоритост следват каузата „България“, каза в приветствието си към участниците и публиката на Дановия хълм, кметът Костадин Димитров, който поздрави специално младия диригент Илиян Тиганев за инициативата по повод празника и за отдадеността, личния пример, сърцето и неуморния труд, който влага в работата си и в дейностите по ремонта на сградата на Певческото дружество, който се извършва с финансиране, осигурено от община Пловдив.

Същинското общоградско честване започна в 11.30 часа на пл. „22 септември“ (градинката на Гроздовия пазар), където се намира Колоната на Независима България и включваше празнично слово, полагане на венци и цветя, изпълнение на Духов оркестър – Пловдив с диригент Николай Гешев и атрактивна възстановка на събитията от 1908 г. на Комитет „Родолюбие“. Организатор е община Пловдив, събитието е традиционна част от Културния календар на града. Слово произнесе Наташа Костадинова, началник-отдел “Държавен архив” Пловдив, водещ бе актьорът от Драматичен театър Пловдив - Симеон Алексиев. В честването взеха участие кметът Костадин Димитров, народните представители проф. Даниела Дженева и Иван Петков, председателят на Общински съвет – Пловдив Атанас Узунов, заместник областният управител Нурджан Караджова, заместник-кметът Пламен Панов, кметовете на райони, общински съветници, граждани и медии.

На още едно емблематично място - стълбите на „Каменица“, веднага след честването, се проведе празничен концерт на Детски хор „Милка Стоева“ към Международен младежки културен център - Бургас  с диригент Мариета Секлемова и Хор на пловдивските младежи „Стефка Благоева“ при ЦПЛР -  ОДК - Пловдив с диригент Борислава Благоева. Гостите от Бургас са в Пловдив по линия на подписаното преди няколко години „Споразумение за сътрудничество между общините Пловдив и Бургас в сферата на културата и туризма“.

Отново гости от Бургас ще видим и утре, 23 септември, от 19 ч. на Античния театър, където ще се състои празничен концерт-спектакъл „Фолклорни вдъхновения“. Участват Фолклорен ансамбъл „Тракия“ - Пловдив и  Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“ - Бургас. Входът е свободен! 

Вижте пълния текст на словото на Наташа Костадинова, началник-отдел “Държавен архив” Пловдив: 

Днес отбелязваме 116 години от обявяването на Независимостта на България – един акт, до който се стига след поредица от  благоприятни събития и виртуозна дипломация:

Берлинският договор ограничава статута на Княжество България като го прави васално на султана, налага забрана върху сключването на договори с други държави, плаща данък на империята. Същото важи и за Източна Румелия. В края на XIX и първите години на XX в.  България е най-бързо проспериращата балканска държава. Успява да осъществи  и Съединението през 1885 г.,  но до пълното фактическо обединение на двете територии по международните актове не се стига – князът става генерал-губернатор на Източна Румелия, но тя продължава да бъде автономна област в Османската империя.

Същата 1908 г. е ключова и за друга страна от Берлинския договор – приключва 30-годишното управление на Босна и Херцеговина от Австро-Унгарската империя, която не възнамерява да я върне на османците, а да я анексира. Същото намерение има и Гърция за остров Крит.

Положението в самата Османска империя през 1908 г. е динамично. През юли избухва младотурската революция, завършваща с преврат, което красноречиво доказва кризата в империята. Българският дипломатически агент там – Иван Гешов, анализирайки ситуацията предлага на външния ни министър и правителството на Александър Малинов да пристъпи към обявяване на Независимостта. То обаче не споделя това убеждение, смятайки го за прибързо и опасно за България.

На 30 август 1908 г. за рождения ден на султана е дадена гала вечеря, на която са поканени всички дипломатически мисии. По решение на младотурците единствен непоканен е българският представител - Иван Гешов под претекст, че е само агент, а не посланик. Тази пренебрежителна демонстрация на подчиненото васално положение на България се превръща в  така наречения „инцидент Гешов“, което довежда до неговото отзоваване и до поредица от опити на Великите сили да изгладят недоразумението.

Конфликтът се задълбочава от стачката на Източните железници, собственост на Османската империя, но управлявани от Австро-унгарска компания. По онова време икономически важният железен път е разделен - в Княжеството се управлява от Българските държавни железници, а в Източна Румелия от Източните железници.  В спомените на Георги Пашев (заместник-началник на гара Пловдив),  които се съхраняват в Държавен архив – Пловдив се говори, колко тягостно за пътника е било да си купува три билета, ако иска да пътува от Княжеството до Пловдив: един път от София до Вакарел  - от БДЖ, после от Вакарел до Белово – от турската компания „Виталис“ и накрая билет от Белово до Пловдив - от Източни железници.

Австро-унгарската компания си навлича неприязънта на населението с политиката си „да не връща грошове, турските войници да пътуват с преференции за разлика от българските, таксите за българските пристанища да са по-високи , за разлика от тези в турските, гарите да носят имена на латиница, а не на кирилица и като цяло кара българинът се чувства като чужденец на своя земя“, спомня си Пашев.

Със стачката търговията спира и се заражда остро недоволство у населението за бързо разрешаване на конфликта.

Имайки предвид дипломатическия скандал с Гешов и обострените от него българо-османски отношения, моментът се вижда подходящ за правителството на Александър Малинов и той нарежда конфискуването на железопътните линии и гари на Източни железници и изпраща Железопътния полк и българските железничари да  завземат управлението на гарите.  Турските железничари идват с композиция от Империята в опит да си върнат загубените позиции, но българите екзалтирано препречват линиите с телата си. Следва изпращането на ултиматум, в който Турската империя дава тридневен срок  за връщане на завзетия път.

Съхранените документи говорят, че на 16 септември се изпраща телеграма до Княз Фердинанд, в която Министерският съвет подчертава окончателното си и безвъзвратно решение  да задържи линиите и съобщава на Княза, че е решило до провъзгласи Княжеството в Царство на 21 септември.

Първоначално заявената дата се променя на 22 септември, за да се синхронизира с предстоящото анексиране на Босна и Херцеговина от Австро-Унгарската империя. 

Поредицата от благоприятни обстоятелства в международен план и нововъзникналите за разрешаване проблеми пред българското правителство и княза – Инцидентът „Гешов“ и Източни Железници - водят до естественото си решение за осъществяване на националната мечта и личната амбиция на Фердинанд. За това говори министър-председателят Малинов: „С Железничния проблем решихме и Независимостта на България“.

На 22 септември 1908 г. в Търново в църквата „Св. 40 мъченици“ княз Фердинанд обявява „съединената на 6 септември 1885 г. България за независимо Българско Царство“ с манифест, като така отхвърля васалството на  Османската империя.

В следващите дни Фердинанд пристига в Пловдив. Кметът на града и представителите на институциите организират  празничното му посрещане и сред стотици ликуващи хора Фердинанд  минава през специална Триумфална арка с надпис „От пловдивските граждани“ и стъпва на площада пред Офицерския клуб, завинаги запечатано на кадър,  съхранен в „Държавен архив“ – Пловдив.

Независимостта и нейното признаване е постигната след прецизно дипломатическо съгласуване на действията на България с Великите сили, както и от съвместната работа на княза и цялото правителство. Освен България и Австро-Унгария нарушава клаузите на Берлинския договор за Босна и Херцеговина. По същото време и Гърция анексира остров Крит.  Това, както и демонстрираната готовност на българската армия да се справи при евентуален конфликт, принуждават Великите сили активно да работят за уреждане на  взаимоотношенията помежду си. Събитията стават известни като „Балканската криза от 1908-1909 г.“

След обявяването на Независимостта  Фердинанд приема титлата „Цар на българите“, а България получава международно признаване, равноправен статут, явява се отново на картата и пред света като самостоятелна и независима, а българите добиваме самочувствието, че сме способни сами  да осъществим националното си обединение.

Честит празник, българи!