Ресторатнтьорите в Пловдив са изправени пред най-тежкото предизвикателство. Всички те осъзнават прекрасно, че нищо няма да е същото. Нито сега, нито занапред. Секторът подкрепя рестриктивните мерки срещу разпространяването на COVID-19, включително затварянето на бизнеса им, а собствениците са категорични, че от здравето по-важно няма.

Приоритетът им в момента обаче не е кризата, пред която са изправени те самите, а буквалната обреченост на техните служители. В сектора са заети хиляди хора. Те са категорични, че трябва да се вземат подпомагащи мерки за тези, които живеят ден за ден.

Всички собственици на ресторанти подкрепиха председателя на Асоциацията на заведенията Ричард Алибегов , който подчерта, че съдбата на служителите в ресторантьорския бранш е неизвестна и застрашена. Браншът подчерта, че генерира огромни загуби, а няма отсрочки за данъци и такси, като това довежда до невъзможност за заплащане на възнаграждения, което от своя страна ги тласка към освобождаване на работници.  

Какво е състоянието на затворения бизнес в момента, какви мерки са взели спрямо своите служители работодателите и какви са хоризонтите за развитие - на тези и други въпроси потърси коментар репортер на TrafficNews от водещите предприемачи в бранша на заведения и ресторанти в Пловдив.

Деян Найденов, „5 POINTS“ – „Бушидо“, „Оникс“, „W”, „Елея“: 

Към момента генерираме само разходи, без нито лев приходи. Миналата седмица освободихме 80 служители. Комплексът няма никакви приходи и схемата с 60%, които да плаща държавата, не можем да я приложим. Дори и тези 40% е невъзможно да ги плащаме.

Продължаваме да преговаряме със собствениците на сградите за наемите на обектите. Имаме много текущи разходи, дори такива тривиални като договори с фирми, които поддържат пожароизвестителни системи, противогази и др. Имаме сключени годишни договори за бордове, които трябва да прекратим .

Също така търсим варианти да изпълним нашия дълг за социална отговорност към служителите ни, като подхождаме индивидуално към всеки един наш работник според нуждите му. Наясно сме, че няма как да отворим на 13 април предвид ситуацията в страната. Дори не таим надежда, че ще отворим. Здравето на хората е преди всичко и щом експертите са преценили, че това е начинът за справяне със ситуацията, ние спазваме разпоредбите.

Възстановяването на бранша ще зависи от продължителността на извънредното положение. Само по себе си разрешението да отворим, не означава посещаемост предвид финансовото състояние на всеки един наш клиент, след като дълъг период е бил без работа. Ясно осъзнаваме, че проблемът не е само в нашия сектор. Клиентите ни са хора от всички сектори. В случая цялата държава е парализирана. Нека хората да спазват максимално стриктно да спазват разпоредбите на Националния щаб, за да можем максимално бързо да се върнем към нормалния живот.

Иво Проданов, „Мемори“, „Хемингуей“, „Долче фелини“:

Непрекъснато говоря с адвокати. Както се променят нещата всеки ден, както се гласуват нови разпоредби, хората не знаят какво да правят. Единственият ход, да го наречем застраховка, е да съкратят целия персонал, да отидат на Борсата по труда, защото се очаква поне 3-4 месеца да продължи това положение. Като ги съкратят, нека бъдат така добри да им платят каквото е по закон, а като отмине извънредното положение, който е доволен да се върне отново при работодателя си. Това е вариантът, който обмисляме. Ще предприемем това, което е най-добро за нашите служители, това което ще бъде най-безопасно на всички. На този етап нямаме твърдо решение.

Иначе положението е наистина страшно и неизживяно от никой от нашето поколение. Затова никой не би могъл да каже как би процедирал в такава ситуация. Факт е, че за фирмите няма никакво удължаване на сроковете за битови сметки, тъй като отложеното плащане важи само за домакинствата. Тези задължения не влизат в понятието „формажор“. Евентуално наемите могат да бъдат разсрочени заради формажорните обстоятелства, твърдят го е и адвокатите, но всичко друго остава.

Не считаме, че доставките по домовете са работещ вариант. 80% от колегите, които опитаха, затвориха скоропостижно. Лидерите в бранша с доставки, лидери от години, затвориха. Няма да си правим такъв експеримент. Носим отговорност към хората.

Според мен категорично мерките няма да бъдат отменени до идния месец. Ние се движим по плавната вълна на заразата, не по тази с пика, където не се взимат мерки, която е далеч по-опасна. Там случаите се мултиплицират главоломно и не може да издържи системата на здравеопазването. За щастие засега не сме в тази вълна, трябва най-вече да се грижим за здравето на всички хора. Това кой по какъв начин ще издържи… и как ще бъде освободен, това е въпрос, за който трябва да помислим. Заетите в този бранш имат семейства, трябва да имат прехрана. Трябва държавата да се включи, да ги подкрепи.

Но за да кажем и нещо оптимистично - няма винаги да е така.

Найден Кехайов, „Аморе“:

Ние нямаме особен избор в тази ситуация. Това, което аз предприех, е че изплатих пълните заплати на моите служители до края на месец март, имайки предвид, че тези пари хората си ги взимат принципно следващия месец. В момента съм ги пуснал в платен отпуск и им го плащам. Всичко това можеше да не го правя и да им кажа – нямаме възможност, но тези хора няма да могат да оцеляват, защото голяма част от трудещите се живеят месец за месец.

Според мен тази ситуация ще продължи поне между 4 и 6 месеца. Наемите обаче си текат, още не знам как ще протекат в това отношение нещата. От Община Пловдив анонсираха, че ще премахнат наемите за масите върху общинските площи до края на годината, но все още не е формално официализирано. За мен обаче е доста странно, че правителството прие да се отложат с 20 дни плащанията на битови сметки за частните потребители, но не и за бизнеса. Днес получих обаждане от електроразпределителното дружество, че ако не заплатя, утре токът ще бъде спрян. Искам, не искам – трябва да го направя, защото все пак имаме стока в хладилниците, а правим храна за вкъщи. Не мога да си позволя да не плащам, а имаме много извънредни разходи за служителите ни. Ситуацията е много неприятна и ни връща много назад, изобщо не коментирам пропуснатите ползи дори.

Колкото и да са неприятни мерките обаче, те са адекватни. Най-лошото е, че в много държави има подпомагане на бизнеса. Правителството твърди, че е прекалено рано, а трябва да стане прекалено късно ли? Нека да не се сравняваме с Щатите, с Великобритания, Франция и развити икономически страни, но нека направим паралел с Гърция. Там казаха на хората – стойте си вкъщи, няма да ходите на работа, но ще ви плащаме по 800 евро на човек. Това са адекватни мерки, за да може хората да си платят битовите сметки, наема и прехраната.

Големият проблем е не как ще оцелеем ние, като бизнес и работодатели, защото да речем, че хипотетично някак си ще се оправим, ще инкасираме загуби, това е ясно, това е неприятен факт. Проблемът е как ще оцелеят нашите служители. Тя не могат да издържат на това положение, гладът е по-силен от всичко. На протест да излязат посред пандемия ли? Какво правят, когато им свършват парите, когато им спре тока? Голяма част от тези хора имат и кредит, но правителството не прие мерки за отлагането им. А мотивите – че депозитите ще пострадат, не са сериозни, защото всяка банка има право да отпуска определен процент от депозитите. Но понеже очевидно е нямало финансова дисциплина в институциите, властта я е страх, че ще свършат в сценария на КТБ.

Николай Боруков, „Сол и пипер“, "Поркис", „Верди“:

Всичко е на изчакване. Каквото и да се предприеме, би било грешен ход. Не е минал период, в който да видим как ще се развият нещата, за да можем да кажем категорично какво ще правим от тук насетне. Към момента служителите ми са в неплатен отпуск. Малка част работят в кухнята, тъй като предлагаме доставки по домовете, но доставките са много слабо перо, тъй като хората си напълниха хладилниците.

Според мен карантината няма как да продължи по-малко от месец и половина – два, минимум. Това означава срив. В нашия бизнес няма финансови залежи, които да могат да покрият всичко. Ние въртим минимални обороти и трябва да се заплати всичко, тъй като няма отсрочки за нищо. Основно зареждане се прави в петък, когато обявиха забраната. Всички имахме резервации, можеше да се даде отсрочка, да се изчисти стоката и щяхме да имаме свежи пари. Парите обаче отидоха за стока и се получи блокаж. От друга страна всички сметки трябва да се плащат. Дните си вървят, в тези 10 дни от както сме в това положение, от нас се иска да плащаме вода, ток, осигуровки. Положението е много лошо, а още по-лошо е, че трябва да свикваме с това, че вече няма да бъде същото потреблението. Трябва да се предоговарят заплати, общо взето всичко. Става страшно. За да се възобнови системата, трябва да минат минимум още 3-4 месеца. Няма видимост, че утре отваряме и започваме с летящ старт.

Офисите не работят, продължава само някакъв тип търговия. Всички имат кредити, следващата крачка е и заводите са спрат да работят. Там също хоризонтите са ужасяващи, защото дори реалният потребител на кварталното магазинче няма да има възможности. Ние ще претърпим загуби, кой ще възстанови, кой няма, кой ще отвори – кой няма, но в цялата тази ситуация ще спря цялата работа. Да се пазим и да сме живи и здрави, другото е преходно.

Бойко Качулев, „Torro Grande”:

Цяла България говори за това. Не работят заведенията ни, всичко е затворено. Нямам представа как ще излезем от тази кризисна ситуация. Хотелиерският и ресторантьорският бранш са най-ударени. Докато за хотелиерите има надежда, предвид че са изтеглени във времето, както и наемането на персонал, то за нас няма опция, тъй като няма откъде да дойдат пари.

При всички положения извънредното положение ще се удължи, нямаме илюзии. Факт е, че в заведенията дистанцията не е много по-различна от тази в супермаркетите – масите да са на голямо отстояние, сервитьорите да стоят на около 1,5-2 от вас. Не знам каква е голямата разлика, можеше да продължим да работим с ограничен капацитет. Ричард Алибегов днес обясни всичко точно и ясно. Истината е, че убиват бизнеса, защото няма как да плащаме с подобни мерки. Около 100 човека работят при мен, част от тях все още отговарят за услугата, която предлагаме – храна за вкъщи. Хората обаче са толкова стресирани, че дори доставки до домовете не поръчват. Ако трябва да гледаме финансовата гледна точка на въпроса на всички 800 лева да има заплатата, това са 80 000 лева на месец, откъде да ги вземем като нямаме приходи? И 60% да се плащат, осигуровките и останалото пак става 80% за работодателя.

Аз съм голям обект, с много персонал. Няма икономическа логика да продължаваме така, защото ако собственикът фалира, после как да възстанови и работните места, и дейността? Като гледам следващите три месеца не очаквам да се подобрят нещата.

Юлиян Алексиев, „Ноте ди вино“:

При всички ни ситуацията не е добра. Подкрепяме естествено мерките на държавата. Всички сме интелигентни хора и здравето на народа е приоритет за нас. Изпитваме обаче голяма разочарование за действията или по-точно бездействията на държавата относно поемате на ясни и точни ангажименти – не към нас, а към нашите служители. Като бранш, не сме искали нито обезпечения, нито компенсации, въпреки че сме в правото си при положение, че сме във форсмажорни обстоятелства. Искаме само държавата да помогне на служителите ни. Предложението в момента – 60% от заплатите да се изплащат от държавата, а ние да поемаме всичко останало плюс осигуровките, не устройва никой. Няма как едно не работещо предприятие, особено в момент, когато браншът ни излиза от една тежка финансова зима, белязана от няколко пика на грипа. Дори собственикът на най-голямата верига „Хепи“ Орлин Попов даде интервю, в което заяви, че три седмици преди затварянето на заведенията, работата вече е била изключително намалена, защото хората са били притеснени от събитията в международен план. Ние нямаме резерви да излезем от това. Можеше да ни помогнат, като ни предупредят поне 2-3 дни преди да ни затворят, тъй като петък е денят, в който се прави най-голямото зареждане на стока – тонове храна и напитки.

Проблемът обаче далеч не опира до нас. От нашия бранш си вадят прехраната много хора , част от които дори не се осигуряват – дисководещи, музиканти, сватбени агенции, агенции за украси, фирми за доставки, които работят само с ресторанти, рекламни агенции. Имаме ефектът на доминото. Нашият бранш дори в икономически план да съставлява 15-16%, ние повличаме много хора, които си вадят хляба чрез нашия бранш. Моята фирма съществува от 17 години и нямам ден забавено плащане, всичко е било точно. В момента имам едно забавено ДДС, което ще платя до 1-2 дни. Ще платя и осигуровки, благодарение на това, че имам подкрепата на моя съдружник. Но от там насетне, вече една част от служителите ни поискаха сами да отидат на Борсата по труда, няколко човека работят с доставките на храна. Но имаме лични казуси, например едно момче, сервитьор от Украйна, който остава сам без роднини. Ще се опитаме да му помогнем, няма да го оставим, ще се опитаме да му намерим работа, но въпросът опира до толкова такива хора. Във всички служители има разочарование от държавната политика. Не ме устройва да кажат, че пенсионерите са приоритет, за мен младите хора в държавата са приоритет. Аз лично бих се жертвал, ако трябва някой 20-годишен човек да оцелее – той е в началото на живота си. Социалната, пенсионната система се захранва от нас, от хората, които плащат данъци и осигуровки на държавата. Как ще я захранваме, когато е невъзможно да се плаща, а нямаме натрупани фондове за съжаление? Държавата оказа нулева подкрепа и не виждам какво ще спечели от оставяне на стотици хиляди хора без работа. Какво костваше да ни поеме осигуровките, които отиват в нейния джоб. А примерът на останалите държави, дори на Северна Македония, която за 2 месеца пое тези разходи, е пред нас.

Аз съм реалист, че до 13 април няма да приключи извънредното положение, оптимистичните ми виждания са тази ситуацията да се запази най-рано до 20 май. Обаче отбелязвам нещо много важно, няма никакъв контрол на влизащите в България, което може да ни изиграе много лоша шега. Масови са случаите на нарушаващи карантината, българинът е недисциплиниран. Няма да е лесно да излезем от тази ситуация. Хората ще са по-бедни, пазарът ще е друг. Ще има отсяване, но така или иначе пазарът бе много пренаселен. Трудно ще е на всички. В интерес на истината най-засегнати ще са големите дружества, които вече генерират гигантски загуби.

Стоян Даскалов, "БезистенЪ", галерия "Етерна":

Всички очакваме и следим внимателно развоя на ситуацията. Положението в бранша е приблизително еднакво за всички. Беше въведена възможност заведенията да доставят до адрес, при нас обаче това не работи. Доставки на какво да правим - на малко уиски с вода за вкъщи? Затова сме затворени до второ нареждане.

Мисля, че сега е моментът да покажем колко сме отговорни към бизнеса и персонала си. Хората са ми гласували доверие, както и аз на тях и мисля, че каквото и да ми коства е редно да застана зад тях. Това и правя, ще ги подкрепям финансово, докато имам възможността.

Единственото, което мога да предприема, е да вляза в разговор с всички наемодатели, доставчици, музиканти и т.н. Надявам се всички да запазим добрия тон и да продължим да работим заедно за преминаване плавно през извънредното положение

Предприетите мерки са адекватни, тъй като ограничаване на събирания и контактни значи съответно ограничаване и на разпространението на вируса. Но от гледна точка на финансова политика мисля , че са доста неадекватни – от нас се изисква да плащаме осигуровки, заеми, лихви, данъци, такси и всички останали регулярни разходи, без оглед, че бизнесът ни не функционира.

Не знам до кога можем с бизнеспартньора ми да издържим, но поне при нас персоналът не с числеността на този при мои колеги и приятели, където стотици хора са потърпевши. Наистина им съчувствам и искрено се надявам да се справим с кризата, дано успеем да запазим и осигурим до колкото е възможно както персонала, така и бизнеса си. В такива времена единственото, което можем да кажем е: Бог да пази България!

Невена Барбова, „ГастрономЪ“:

Нямаме какво да направим. Много хора от бранша ще затворят. Много зависи от това в какви договорки ще влезем с банките, защото много от нас имат кредити. Ако успеем да ги рефинансиране, може да оцелеем няколко месеца, но към момента банките мълчат, няма абсолютно нищо сигурно. Реално никой няма голям заделен ресурс, много зависи до кога ще продължи кризисната ситуация. Лично ние сме в момент на кома. От нас искат да плащаме ток, вода и всички други разходи и сметки. В петък ни затвориха незабавно, когато току що бяхме заредили стока за уикенда. Затворихме минимум 1500-2000 лева. Стоките са развлаляемии нямах избор освен да ги разпределя между персонала. Трябваше да се каже – от утре няма да работите, от други ден. Ресторантьорите щяха да си направят сметка и да успеят максимално рационално да използват наличните суровини и финанси. Сега затворихме пари, които можеха да послужат за други неща. Няма нищо лошо в затварянето на заведенията. Мерките са много добри и ако продължаваме така – с толкова ниска заболеваемост, вероятно бързо ще излезем от кризата. Но това не е гаранция, че ще се оправим като бранш, тъй като икономиката ни ще боксува. Притеснява ме факта, че се говори масово за големи заводи, които затварят, защото нямат доставки на части и потребление, което вещае лоша съдба и за нашите фабрики.

Ние разпуснахме служители си, чудихме се дали да пробваме с доставки, но решихме да не експериментираме, предвид ситуацията. Това се доказа и в практиката на колеги. Платихме на своите служители, колкото можехме да дадем, предвид че финансовите възможности са много ограничени. Обмисляме мерки, все още са назначени и ще държим. Проблемът е, че в Ухан им носиха храна до входната врата, тук казват, че има храна по магазини, ами като няма с какво да си я купиш? Хората масово ще се насочат към престъпни деяния. В момента, в който разрешат да работим, с каква ефективност ще работим? Хората са уплашени и нямат пари. Предстои много сериозна криза и наистина не знам как ще се справим.