Проф. Мариана Мурджева е ректор на Медицински университет-Пловдив от 2019 г. Завършила го е през 1985 г. Главен координатор е на Експертния съвет по клинична имунология и зам. председател на Българската асоциация по клинична микробиология.  Ръководител е на Катедрата по Микробиология и имунология в същия университет и Началник на Лабораторията по микробиология при УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив.  Специализирала е молекулярна имунология в Националния институт за медицински изследвания (NIMR) в Лондон чрез спечелен грант от Leukemia Research Fund. Има над 200 научни публикации, 2 патента, съаавтор е на 15 учебни помагала и монографии, ръководител, координатор и участник в над 40 изследователски, инфраструктурни и образователни проекти с национално и международно финансиране. Научните й интереси са насочени към проучване на  причинителите на инфекциите, механизмите на антибиотичната резистентност и контрола й, имунологични аспекти на инфекциите и имунните дефицити. 

-Националната карта на висшето образование е създадена. До какви перспективи и предизвикателства води нейната поява?

-Националната карта на висшето образование в Република България (НКВОРБ) е разработена в съответствие със Закона за висшето образование и Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 година. С нейното приемане се въвежда национална политика за развитието на профилната и териториална структура на висшето образование. Тази карта има  правна и стратегическа основа и е изготвена в условията на действащи нормативни актове, които обвързват субсидирания от държавата прием в държавните висши училища и тяхното финансиране от държавния бюджет с множество фактори, отчитащи 1) качеството на обучението, 2) реализацията на завършилите на пазара на труда, 3) оценката за научната дейност и 4) получената оценка за програмна акредитация по професионалните направления на висшето училище. Ние посрещаме тази карта с положителна оценка, защото тя може да регулира дейността на ВУЗ-овете и да маркира най-търсените от тях, както и реализацията на завършващите студенти. Тези данни следва да бъдат интерпретирани много внимателно и коректно, за да не се търсят всякакви възможности за създаване на нови висши училища безпринципно и безразборно, а по обосновани критерии и аргументирана необходимост.  И да не забравяме, че качеството на обучение, а не само приемът на студентите следва да бъде основният фокус на висшето образование през идните години.

-Как оценявате възможността за даване на статут на изследователски университет на някои ВУЗ-ове?

-Научната дейност е присъща на всички висши учебни заведения, но някои от тях изпреварват в изследванията и развойната си дейност други. Затова е редно да бъдат подпомогнати тези, където  изследователската работа е на много добро и открояващо се ниво. Това не означава, че други ВУЗ-ове ще бъдат ограничени от научна дейност. Очаква се, че те също ще получават полагаемата им се държавна субсидия за наука. Но иновациите по целия свят се реализират със сериозен финансов ресурс и човешки потенциал. Няколко университета в България изпълват критериите за това  и е логично да бъдат включени в допълнителни програми за стимулиране на още по-високи научни постижения. За отбелязване е, че сред тях има не само столични, но и ВУЗ-ове от други градове – Пловдив и Варна. През последните години в пилотните проучвания на МОН за университетска научна дейност те неведнъж се класираха на първите места и сега не е изненадващо, че за пореден път отговориха на критериите за високи научни постижения – не само като брой публикации и цитирания, но и като значима проектна дейност с привличане на национално и международно финансиране, наличие на мощен капитал от успешни учени и изследователска апаратура. Навсякъде по света голямата наука се прави със значително финансово подпомагане. Без да се омаловажава трудът на предимно „преподавателските“ университети, трябва да се намери начин в бъдещи образователни програми да се подпомагат и те целево. Добра възможност за това беше проектната линия, финансирана от МОН „Модернизация на висшите училища“, която стимулира създаването на съвместните програми между университетите, вкл. и тези, които нямат силни наукометрични показатели. И все пак за стимулиране на иновативна научна дейност следва да се инвестира там, където сме най-силни. Там, където има изградени от години научна инфраструктура, доказан човешки потенциал за разработване на научни проекти и реализирани модерни научни направления. Това ще направи още по-видими резултатите от изследователската дейност – публикации в престижни списания, цитирания в международни бази данни, патенти.

-МУ-Пловдив е един от тези университетите, на които е предложен статут за изследователски ВУЗ. До какви ангажименти води това?

-МУ-Пловдив е висше учебно заведение с доказани традиции и научен потенциал през десетилетията от неговото съществуване. Но много сериозна работа ни предстои и сега. Допълнителните средства за научна дейност на изследователските университети няма да бъдат дадени даром, а срещу добре разработена стратегия за научно развитие през следващите няколко години. Това включва не само планиране на научни проекти и публикации с висока научна стойност, но и подсилване на сегашните научни направления в МУ-Пловдив (в областта на персонализираната медицина, 3D – биопринтирането, лазерните дентални технологии, транслационните невронауки), привличане на нови докторанти и млади учени от страната и чужбина, обвързани с проектната дейност, сформиране на научни клъстери и мрежи с други изследователски организации, ускоряване на трансфера на иновативни технологии и укрепване на връзките с бизнеса. Вече имаме стабилна основа за това – изграждаме като координатор Център по компетентност „Персонализирана медицина“ (ПЕРИМЕД) с партньори Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Института по минералогия и кристалография при БАН, създадохме Комплекс за транслационни невронауки, утвърдихме Научно-изследователския център по имунология и Научно-изследователския институт като структури - носители на съвременна наука и проектна дейност. Работим  едновременно по няколко проекта с бизнес-организации и по задание на бизнеса, а резултатите от изследванията намират убедителна реализация в практиката като научни продукти с приложна стойност.

-Как завърши кандидат-студентската кампания в МУ-Пловдив? Доволни ли сте от приема на студенти?

И тази година МУ-Пловдив проведе силна и успешна кандидат-студентска кампания. Запълнихме местата за студенти в основните магистърски програми – медицина, дентална медицина и фармация на български език при голяма конкуренция, както и в предишни години. Предстои още един изпит за чуждестранни кандидат-студенти на англоезично обучение по тези специалности. За другите магистърски и бакалавърски програми във Факултета по обществено здраве и Медицински колеж също отчитаме приема като успешен. Стартираме новата учебна година на 15 септември с оптимизъм, че в МУ-Пловдив ще учат мотивирани и добри студенти.

-Кои са най-големите предизвикателства за МУ-Пловдив през следващата учебна година?

-Не само за МУ-Пловдив, но и за всички висши училища в България голямо предизвикателство е въвеждане на мултидисциплинарност и интердисциплинарност в обучението на студентите чрез съвместни програми с други университети. Новите предложения за промени в Закона на висшето образование ще позволят това да се осъществи  в ясни стъпки и процедури. Наред с това  предстои модернизация на учебните програми и оформяне на предложения за актуализиране на Единните държавни изисквания по регулираните специалности в медицинските университети – процес, който вече започнахме с други МУ. Важно е и утвърждаването на дигитално образователно съдържание, което въведохме при всички учебни дисциплини още през миналата година, принудени от КОВИД-19 пандемията, но електронните ресурси и облачните технологии в образователния процес ще бъдат неизбежни. За тази цел стартирахме проект за модернизация на учебната дейност, финансиран от МОН, в който сме координатор с партньори МУ-София, МУ-Плевен, Тракийски университет – Стара Загора, ПУ „Паисий Хилендарски“. Акцент в него ще бъдат съвместните учебни програми и кариерното развитие на преподавателите с подобряване на уменията им за компютърно-базирани съвременни образователни технологии.