България е там, където има един българин. Под този слоган мина първата среща от инициативата „Съединени българи“, организирано от гражданско сдружение „Браво Пловдив“. За първи път в съвременната история на България представители от почти всички общности, които има местни диаспори на Балканите и Източна Европа, се събраха, за да се запознаят, обменят опит и да начертаят общо бъдеще. Това се случи в Пловдив, навръх  140-годишната от Деня на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Над 30 бяха участниците от Северна Македония, Албания, Сърбия, Турция, Молдова, Украйна и Косово.   Официалната част от събитието „Съединени българи“ започна сутринта в храма „Света Богородица“, където бе отслужен тържествен молебен по повод 6 септември. След литургията представители на българските общност поднесоха цветя пред паметниците на Гавраил Кръстевич и Захари Стоянов.

Най-значимата част, която постави целите пред българите зад граница бе дискусионния блок, където голяма част от участниците разказаха за проблемите в своите общности, както и какво може да се направи за тях и заздравяването на връзките между българите и държавните институции.

Модератор на дискусията бе адвокат Станислав Станев от „Браво Пловдив“, който разказа за личните се преживявания през последните 15 години и обиколките му в българските общности на Балканите. На една от тях в Северна Македония заедно с предприемача и общественик Иван Петлешков се е родила идеята да се направи за първи път тази среща, която да обедни българите от местните общности.

„Живеем в 21. век и е невъзможно да влияем върху границите на България и териториите, които са останали извън пределите на нашата родина. Ние обаче имаме възможност чрез технологиите и свободното придвижване да създадем една основа, която да обедни хората от всички български диаспори и да взаимодействаме помежду си. Убеден съм, че тази среща ще стане традиционна, защото всички виждаме енергията, която всеки един от нас влага и осъзнава важността на връзките между българите“, заяви Иван Петлешков.

Архимандрит Харалампи от Вселенската Патриаршия, който бе представител на българската общност в Турция, заяви, че подобна среща не е правена за съжаление нито от държавата, нито от църквата.   Той прочете молитвата „Отче наш“ на старобългарски език, с което стартира и дискусията. На срещата присъства и архонт Димитри Йотеф от българската общност в Истанбул. 

„Българската държава неглижира проблемите на нашата общност в Истанбул. Въпреки че постоянно идват политици да се снимат с нас по време на празници, когато се приберат в София – забравят за нас. Давам ви за пример, че годишно имаме 50 000 евро държавна субсидия,  за поддържаме три храма, сред които и „Свети Стефан“. Ако не са даренията, които получаваме, сред които и тези на г-н Петлешков, ние няма как да поддържаме българските храмове в Цариград“, каза Архимандрит Харалампи. Той посочи, че един от големите проблеми е липсата на българско училище, а много от нашенците в Турция, все по-трудно говорят майчиния език, като това се отнася най-вече за младото поколение. В момента функционира единствено неделно училище към църквата, но веднъж седмично е крайно недостатъчно, за да се учи и език, и история на България. 

Гост на събитието бе и бившият евродепутат - архонт Слави Бинев. Той поздрави гостите и организаторите на събитието. Той призна, че през годините е мислил много за подобна среща, но така и не е осъществил това начинание. Въпреки това изпитва гордост, че това се е случило, благодарение на усилията на „Браво Пловдив“.

Българите от Република Северна Македония също обърнаха внимание, че най-големият проблем е липсата на културно-просветна политика към населението в страната не само с български произход, но и корени. Това е големият бич, който къса връзките между поколенията и родовата памет.  

По думите им по-голямата част от местното население не е настроено срещу българите и не усещат да се обект на агресивно поведение. Не така обаче стоят нещата с властите, които под сръбско влияние, репресират българските общности по всички възможни начини. В същото време те не се чувстват защитени от собствената си родина в лицето на българската държава.

Може би най-тежко е положението с българите в Западните покрайнини, които от десетилетия са мачкани от сръбската власт. В същото време изконните български земи, които след войните и разпада на Югославия остават в пределите на Сърбия – без да има никаква международен договор за това, се обезлюдяват.

Александър Димитров и Иван Николов, които  през целия си живот се борят за правото на българите да бъдат българи в Западните покрайнини, разказаха и за ситуацията на местното население там.  Най-обезпокояващото е, че скоро там няма да българи, като само за няколко десетилетия в района хората са намалели над 10 пъти.

„Хиляди млади българи от Западните покрайнини дойдоха да учат в България по постановлението на Министерския съвет. Почти никой от тях обаче не се върна по родните си места, а остават тук да се реализира, просто защото няма как да го строят в Босилеград, Димитровград и другите български градове“, заяви Иван Николов.

Александър Димитров обърна внимание, че и българските медии не само пренебрегват и не дават гласност на проблемите там, но понякога в опита си да бъдат политкоректни, те обслужват директно властта в Белград.

Положителна тенденция в последните години от страна на албанската държава към българите се отчете от Софика Мале, която е от Мала Преспа в Албания.  През 2017 година българите са били записани в Конституцията на Албания като малцинство, а на последно преброяване техния брой е бил  над 7000 души.

Въпреки това проблемът с обезлюдяването на българския регион в Албания по подобие на Западните покрайнини стои по същия начин. Населените места около Преспанското езеро са едни от най-бедните региони в страната.

„Българите в Албания трябва да почувстват грижата и заинтересоваността на своята прародина към тях“, заяви Софика Мале.

Александър Апостолов от „Браво Пловдив“ предложи да се създаде и дигитална платформа, в която всеки един от българските общности да може да попълва. В нея да има статии, мнения, анализи, интервюта и дигитално съдържание. Платформата не просто да бъде информационна среда и медия, а общност, която да послужи за връзки между отделните диаспори и хора, независимо дали се намират в България, Северна Македония, Албания, Германия и Украйна. Когато утре един от тази общност, реши да отиде в някоя от другите държави, той да знае, че има съмишленик и сънародник, на който може да разчита.

Други идеи, над които ще се работи в следващите месеци е създаването на българско лятно училище, където ученици и младежи от всички общности, да идват тук и не само да учат майчиния си език, но и се докоснат до своята родина, традиции и култура.

Ще се организират и спортни събития между клубовете от различните страни, като именно спортът е от доказаните методи, с които хората се обединяват.

Срещите на „Съединени Българи“ няма да са само веднъж годишно, като различни общности ще могат да гостуват на други, а веднъж – около 6 септември, ще се прави голямата среща. Възможно е тя да се провежда и в други градове и държави, като се използва ротационния принцип. Тя ще се разширява не само с местни български диаспори, но представители на изселнически организации в Западна Европа, Америка и другите континенти.

След дискусионния обяд бе организирана и туристическа обиколка на Пловдив с професионален екскурзовод.  Българите от различните краища на Балканите присъстваха и на възстановката на площад „Централен“ на събитията от Съединението.

 Вечерта завърши с патриотичен концерт-представление в „Plovdiv Event Center”, където над 300 души се насладиха на български песни, фолклорни изпълнения, както и рецитали на емблематични национални произведения.

„Поставихме основните на нов дом,  общ дом, както и мост, който ще прескочи границите на нашата държава. Благодаря на тази невероятна инициатива, искрено се надявам това да е началото на основаването на един нов и модерен патриотизъм, които обединява сити българи. Тя да стимулира не само „Браво Пловдив“ но и други граждански инициативи“, зави председателят на „Браво Пловдив“ Веселин Костов на закриването на концерта.