Пловдив - древен и вечен, град на над 7 000 години. Във времето градът на седемте тепета е променил визията си многократно. Бил е столица, претърпял е земетресения, преживял е войни.

Преди 130 години, когато градът отстъпва на София правото да бъде столица, губи възможността да бъде центърът на икономическите и политическите процеси в страната, но печели привилегията да не нараства изкуствено и да се усеща атмосферата на типичния пловдивски айляк.

Ето  няколко фотоса, които с помощта на socbg.com, показват промяната на Пловдив през последния век.

Международният панаир в Пловдив е главният изложбен център на България. Началото е поставено през август 1892 г., когато се открива Първото българско земеделско-промишлено изложение. Целта му е да стимулира прохождащата българска индустрия и селско стопанство, да създаде международни контакти на българските производители, да покаже на населението към какво трябва да се стреми. Снимката е от 1960 година. Фотосите по-долу показва Ретро Пловдивъ.

 "Почетен ескорт на цар Борис, от 9 ти полк - при посещението му в Католическата църква в Пловдив около 1940 г.", разказва читателка, която е разпознала баща си на снимката.

Тук виждаме интересни кадри от сегашните “Пеещи фонтани”. Тогава хората са имали възможност се повозят на водни колела и лодки с гребла.

Снимка на част от Пловдив

Центърът на Пловдив също е коренно различен от този, който познаваме в наши дни. 

През 1950 година, джумаята в Пловдив е била съвсем различна. По главната улица са минавал градски транспорт.

Фонтанът пред Общината.

Пловдив от птичи поглед

Тук виждаме моста на Панаира и хотел Марица през слънчев пролетен ден

Тримонциум през 60-те години на 20 век.