Прокуратурата: Няма нарушения при събарянето на складовете в Тютюневия град

от Парашкева Иванова
20:08, 18.01.2023

Тютюневият склад на бул. „Христо Ботев” 51, който бе съборен в края на август 2022 г., не е бил паметник на културата към момента на разрушаването му. Това е заключението на Окръжна прокуратура-Пловдив, която е образувала проверка във връзка с разрушаването на сгради в Тютюневия град.

Преписката е образувана на 1 септември 2022 г., като прокуратурата се е самосезирала по публикации в медиите, а заключението на Окръжна прокуратура е от 19 ноември 2022 г. Във връзка с преписката са снети обяснения на представители на трите дружества, които са извършвали / или са имали намерение да извършват/ събаряне в частните си имоти. Това са „Галакси инвестмънт груп”, собственик на склада на ул. „Г.М. Димитров”29, „Кепитъл Холдинг Груп” , собственик на склада на бул. „Христо Ботев” 51, и „Транс Егол България” – собственик на склада на бул. „Христо Ботев” 57. По проверката са работили служители на Икономическа полиция, които на 3 и 4 септември са направили снимки и справки за фактическата ситуация в района. Установено е, че складът на „Галакси” е частично съборен, складът на „Кепитъл” е разрушен изцяло, а в сградата на „Транс Егол” /на Сточна гара/ няма извършвани строителни дейности, но тя е във видимо занемарено състояние. Представители на трите фирми са предоставили пълната документация на обектите, както и на кореспонденцията си с община Пловдив и Министерството на културата по отношение на трите склада. Твърдят, че сградите са в изключително лошо състояние и представляват опасност за преминаващите край тях автомобили и пешеходци.

По преписката е разпитван и сегашният директор на Националния институт за недвижимо културно наследство арх. Петър Петров. Той е заявил, че към датата, в която са издадени планове за безопасност и здраве, на базата на която собствениците на сгради ги събарят, трите склада не са имали статут на паметници на културата. Предложение за даване на статут на сградите е направено през 2012 година, но към септември 2022 г. процедурата все още не е била приключила. През 2017 година са били изготвени окончателните материали, които е трябвало да бъдат подадени за разглеждане от Министерството на културата, но това не е направено. Според обясненията на арх. Петров причините за това забавяне от 5 години „не са известни”. През 2019 година е извършена промяна в наредбата, определяща реда за идентифициране, деклариране и представяне на статут и се е наложило прехвърляне на цялата информация, събиране на допълнителна информация и архивни материали.

Шефът на НИНКН е заявил, че към момента, в който той е давал обяснения, нито една от трите сгради не е имала статут на паметник на културата. На 2 септември НИНКН е изпратил предложение за актуализиране на режима на опазване на „Историческа зона Филипопол- Тримонциум- Пловдив” .

Снети са обядснения и от главния архитект на града Димитър Ахрянов. Архитектът посочва че в периода 2019 - 2021 г. администрацията на община Пловдив е оказала сътрудничество и помощ на експертите от НИНКН поради намаления брой служители на института, но след това искане са съдействие не е постъпвало. Той потвърждава, че общината е издала План за безопасност и здраве на „Кепитъл Холдинг груп” на база на предоставена и проверена документация. За другите две сгради общината не е издавала разрешение за събаряне.

Изпратено е и писмо до Главна дирекция ”Инспекторат за опазване на културното наследство” в Министерство на културата, с което е поискана справка за извършените проверки в зоната. От дирекцията съобщават, че трите сгради не са единични паметници на културата, те попадат в Историческа зона „Филипопол-Тримонциум–Пловдив” и при издаване на визи за проектиране и изграждане на нови обекти, трябва да бъдат съгласувани с Министерството на културата и Археологическия музей.

От събраните доказателства става ясно, че към момента на събарянето им трите сгради не са били паметници на културата и затова искането за тяхното събаряне не подлежи на съгласуване по Закона за културното наследство. Единственото нарушение, установено при проверката, е административно и касае „Галакси инвестмънт груп”, които не са имали План за управление на строителните отпадъци /ПУСО/ и по преценка на кмета може да им бъде наложена административна глоба.

Аналогично е заключението ни на Районна прокуратура, които също са извършвали проверка във връзка с получени сигнали за разрушаване на тютюневи складове.

За съжаление среднощните визити на министъра на културата проф. Велислав Минеков, както и на директора на НИНКН арх. Петър Петров се оказаха абсолютно безпредметни и безрезултатни. Пред руините на склада арх. Петров заяви, че събарянето е неморално, но за сметка на това се оказа напълно законно. Заключенията на прокурорската проверка показват, че отговорността за събарянето на складовете е единствено и само на държавата, която не си е мръднала пръста да промени статута на сградите в продължение на цели 10 години.

Само че държавата е имагинерно понятие, а работата се върши от определени служители, които получават заплати от данъците на хората, които държат на културно-историческото наследство на града. И имената на чиновниците, които не са си свършили работата, трябва да бъдат оповестени, както и причините за това неглижиране. Защото обяснението, че „причините не са ясни”, звучи меко казано несериозно. И дори всички съборени сгради сега да бъдат обявени за паметници на културата , /което би било абсолютен парадокс/, това в никакъв случай няма да възстанови автентичния вид на зоната. Очевидно няма как да разчитаме частните инвеститори да съхранят на добра воля сградите, купени за милиони. Със заклинания и обещания от страна на властите няма да стане, защото ги слушаме вече почти десет години, а резултатите са трагични.