Бизнес форум с няколко стратегически акцента се проведе в града преди дни. Четирите стълба, върху които акцентираха дискусиите на „За бизнеса в Пловдив“, бяха работна ръка, образование, инфраструктура и технологии.

В различните панели бяха представени интересни тенденции за технологизирането на икономическата дейност, ала иновационните елементи се явяват по-скоро отправна точка за проспериране отколкото проблем.

От друга страна мнозинството от фирми посочиха като обезпокоителни липсата на работна ръка, т.е. по-трудното намиране и задържане на кадри, както и качествата на човешкия капитал от гл.т. на специфични умения и образование. Незаобиколим фактор се явява и инфраструктурата в региона, която оказва влияние върху икономическия климат, в частност за добрата логистика и спедиция.

Трудовият пазар в цифри

За 2018 година област Пловдив се нарежда на 6 място по средна брутна работна заплата в страната - 987.75 без годишни бонуси или 993.23 с бонуси. Изпеварва я София град, София област, Стара Загора, Варна и Враца. 

За последното тримесечие, средната заплата в област Пловдив е нараснала с спрямо същия период за 2017 с 6,3% в обществения сектор, а в частния сектор - с 5.1%, като достига стойност от 1024 лева. Най-високо заплатени са трудещите се в икономическите дейности: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - 2 247 лв., „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 1 856 лв. и „Добивна промишленост“ - 1 757 лева. Най-ниско платени са били наетите лица в икономическите дейности: „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 623 лв., „Други дейности“ - 686 лева и „Селско, горско и рибно стопанство“ - 733 лева. 

222.8 хиляди са наетите в област Пловдив по предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), като това е увеличение от 1,9% на база 2017. Безработицата за Южен централен регион пак по данни на НСИ е 3.8 за последните 3 месеца на 2018.

Работна ръка

Човешкият капитал продължава да стои на дневен ред, тъй като масата работодатели споделят, че не могат да запълнят предвидените работни места, текучеството е голямо, а що се отнася до позиции, за които се изисква висока експертиза - образованието или по-точно липсата му, както и приложен опит се оказват сериозна спънка.

„Пловдив изпревари София по индустрия и производство, когато става дума за автомобилна индустрия и машиностроене и тази тенденция продължава. Всеки месец откриваме нови предприятие, но това ни изправя пред съвсем различни предизвикателства. Само за 2017 година са открити нови 5000 работни места, а това е ръст от почти 8%. Заплатите нарастват с близо 10% е средният ръст в производството. Това ни поставя пред съвсем различни предизвикателства и тепърва ще трябва да ги решаваме - ниската безработица, която е следвана в известна степен от недостиг на работна ръка. Трябва да обединим усилия в някакви посоки. Привличаме хора от други региони, като според статистиката само за 1 година новорегистрираните са малко над 12 хиляди души. От тях 2000 се връщат от чужбина, като вероятно повечето от тях са българи, а 1000 души мигрират от София, а останалите са от страната“, посочи зам.-кметът на Пловдив Стефан Стоянов.

В противовес на разпространеното мнение, че работните местата не се запълват, защото няма хора, част от собствениците на фирми, присъстващи на форума обясниха, че това съвсем не е така. Хора има но ситуацията на пазара е по-динамична, фирмите влизат в по-голяма конкуренция.

„Има проблеми на пазара на труда, ала той не е нерешим. Ако всички работим заедно да се създават, да се задържат кадри, да привличаме кадри от останалата част от страната, от чужбина, да върнем напусналите България… ще успеем. Макар и бавен такъв процес започна, вече има завърнали се хора, които намират поле за реализация“, посочи Пламен Панчев.

Бяха дадени предложения за „внос“ на работна ръка от чужденци за набавяне на нуждите на пазара у нас, ала част от компаниите посочиха, че хора има и тук, просто трябва да се намери правилният път за тяхното привличане.

Пример за нов инвеститор в Пловдив, който не изпитва затруднения и дори е доволен от кадрите, които вече е набавил частично преди откриването на завода, е производителят за фарове за автомобили Odelo.

„Вече 17 българи се обучават в базите ни в Турция и Словения. Там те преминават и тестове, а колегите ни споделиха, че се справят изключително добре. Имаме набрани още 40 души, като сме заложили до 1 година наетите при нас да бъдат 150. Производствената ни база е почти готова и се очертава до месеци да започне да функционира“, това съобщи за TrafficNews.bg HR мениджъра на компанията Десислава Николов.

Подобно мнение сподели още Георги Стоев от „Тракия тек“: „Все няма заварчици, все няма стругари. Като макроикономист обаче, знам че няма такова нещо като недостиг на пазара – има грешна цена“. Той обясни, че вероятно има нова парадигма на пазара на труда – потокът от хора, които предвиждаме да напуснат или освободим и да наемем.

Гергана Филипова от „Биомашини“, която обясни че годишно има около 10 души ротация – 10 напускат, 10 биват наемани, т.е. текучество около 4%.

По-умерен в оценките бе Иван Воденчев от АBB, който посочи, че пазарът коренно се е променил от положението си преди кризата през 2009.

„Има предизвикателства на пазара на труда, а не липса на хора. Със сигурност мога да кажа, че не намираме по същия начин за няколко дни кадри, които ни трябват, но ние също обучаваме хората“, посочи Воденчев и подчерта, че се опитват да подготвят кадри от училищата и университетите.

Именно на връзката бизнес-образование бе поставен специален акцент по време на бизнес форума. Зам.-кметът на Пловдив Стефан Стоянов призова всички предприятия в града да подадат ръка на училищата, да влязат в образователната система, за да се преодолеят проблемите с недостига на квалифицирана работна ръка.

Стоянов анонсира, че Община Пловдив съвсем скоро ще пусне различни програми, по които може всяка една компания в Пловдив да се включи и да бъде активна в образователната система.

„Основната ни задача през следващите години е да обединим усилия и да помогнем на българското образование. Това е един процес, който ще отнеме повече време, изисква повече усилия, но ще ни даде устойчив ръст следващите години. Няма как да образователната система да се справи сама, ако не вкараме вътре реалния бизнес“, посочи Стоянов.

Той визира, че вече има два легални начина бизнесът да влезе директно в училищата – дуалното обучение, както и новата опция, заложена от Министерство на образованието, 5% от бюджета за заплати в училищата да може да бъде разходван за лектори – хора от бизнеса.

Собственикът на КЦМ Никола Добрев пък напомни, че трудовата дисциплина е елемент от възпитанието на младите хора, който за момента е доста проблематичен и съответно трябва да се работи упорито и в тази насока. 

Инфраструктура

По отношение на инфраструктура бе постигнато съгласие, че през последните няколко години мрежата се е подобрила. Нещата, които  бяха посочени като възможност за надграждане са магистрална връзка между Южна и Северна България, тъй като проходите в Стара планина, които функционират в момента често биват затваряни при лоши метеорологични условия.

Авиотранспортът също не остана встрани от разговора, като Пламен Панчев изрази надежда до 2 години Летище Пловдив да започне да работи по-функционално.

Именно Панчев анонсира, че е стартирал процес по задвижване на многогодишния проект за градска железница, която трябва да свърже града и всички индустриални зони, както и близки населени места с жп транспорт.

Технологии, индустрия и НЕиндустрия

По време на форума възникна дискусия за това какъв вид бизнес носи най-голяма добавена стойност, както финансова, така и социално значима. Производството със сигурност беше отличено като до голяма степен надвиващо по своите комплексни качества и принадена стойност сферата на услугите, която през последните години стана модерен бизнес модел.

Георги Стоев например застъпи теза, че индустрията в Пловдив дава много по-голяма добавена стойност от тази на услугите.

„Производителността на труда в индустрията е 15 хиляди евро на човек, във всичко останало – НЕиндустрия е 10 хиляди евро. Имаме с 50% по голяма производителност на човек, който преминава от нещо друго към индустрията“, това посочи Голяма част от индустриите не се свързват изобщо с индустрията, което може би все още има голям потенциал за развитие.

Това обаче не кореспондира с данните от НСИ за брутния вътрешен продукт, където профилът на Пловдив се определя повече от услуги. Напоследък област Пловдив спря да бъде профилирана като индустриален център, не заради слаби позиции, а заради бърз темп на ръст и в сферата на услугите. Тя успява да комбинира разнообразието на икономически дейност. По размер на БВП в област Пловдив разпределението за 2017 е следното – 5 946 лв. БВП в услугите, 4 143 лв. БВП в индустрията и 279 БВП в аграрния сектор. След по-ясно изразен ръст на индустрията през последните години съотношението в Пловдив се установява на 56-57% услуги и 40% индустрия в общата добавена стойност.

„Интелигентната икономика се заражда в Пловдив – това е голям успех за нашия регион. Що се отнася за високите технологии, аз винаги съм се изненадвал, когато образовани хора си мислят, че става дума за работа с компютър, да създаваш програмен продукт, да правиш детайли с копиране на 3D принтер, но в крайна сметка в основата стоят други фундаменти на икономиката – създаването на реалните продукти – метали, текстил, храна, която не може да се копира, а трябва да се изработи и изконсумира. Изхождайки от тези позиции, ние внедрихме високи технологии в производството на металите, започвайки от камъка и произвеждайки метал със шест 9-ки чистота, за да може да се приложи като чип, за да се стигне до компютъра и софтуера. Винаги ще се радвам, когато един програмен продукт намери своето място във фундаментния процес. Мисля, че в това отношение се развива светът – Индустрия 4.0 е това към което се стремим. И да не забравяме, че и в най-високоинтелигентната технология, фактор номер 1 си остава човекът. Ако човекът го няма, ако не е измислил този продукт, ако не го управлява... високите технологии произлизат от нас“, посочи във всеобразна поанта индустиалецът и основател на КЦМ Никола Добрев.

Добавена стойност

Организаторите на форума "За бизнеса в Пловдив" - Тракия икономическа зона и Лимакон, обясниха, че събраните средства от входна такса на събитието, което се проведе в хотел "Империал", ще бъдат пренасочени към промотиране на технически специалности, за да може младите хора да избират професионално обучение.