11 200 лева – това е сумата, с която Община Пловдив ще финансира зелената системата на града. „Крупната” сума е за възстановяване и ремонт на алейната мрежа и зони за рекреация на „Бунарджика”. Изключвайки други дейности в Капиталовата програма, които вече са изпълнени по „Региони в растеж”,но трябва да се разплатят, няма нито лев за парково строителство.

Въпреки че всеки един от районните кметове смятаха да изградят или ремонтират паркова зона в своите райони, те получиха общо  300 000 лева за капиталови разходи. С тях те трябва да избират дали да ремонтират улици, изграждат паркинги или да вложат средствата в зелена система или междублокови пространства.

Отделно има проекти или намерения за изграждането на 10 паркови зони в Пловдив,които обаче очевидно няма да видят финансиране поне до първото полугодие на 2020-а или до тегленето на 120-милионния заем. Нито един от проектите обаче не може да бъде реализиран с пари от кредитната линия, защото стойността им е под 10 млн. лева. За по-евтини проекти пари от ЕИБ не могат да се теглят.

Кои са парковете?

Най-големият от тях е в район „Тракия”, който има готов технически проект. Това е за пространството от 76 дка зад паметника на „Кан Крум”. Проектът е за 7 млн. лева и включва детски площадки, водни огледала, зони за отдих и различни атракции.

Другите два големи проекта, които ще чакат евентуално финансиране са Дондуковата градина и Лесопарка.  Първият е на стойност от 4,5 млн. лева,а вторият за над 5 млн. лева. Двамата райкметове Георги Стаменов и Димитър Колев възнамеряват да стартират проектите. Кметът на „Централен” каза, че ще стартира процедурите за Градската градина, а обещанията на Голяма община са, че ще намери пари. Такава заявка бе дадена и за лесопарка на 660 дка край Гребната база. Кметът на „Западен” има 200 хил. от предишни години, с които ще започне процедурата по ЗОП. Други средства за него в бюджета обаче няма.

Не се знае и как кметът на район „Източен” Иван Стоянов ще спази обещанията си за изграждането на парк на ул. „Елба” върху бившата забавачка, както и реконструкция на парк „Каменица”.

Не на последно място – едно от обещанията на кмета Здравко Димитров, а и вече гл. архитект Димитър Ахрянов за обръщане на пловдивчани към тепетата, не изглежда приоритетно. Нито лев няма предвиден за Младежкия хълм, който е най-голямата защитена зона в сърцевината на града.

Всички тези факти говорят, че „подобряването на атмосферния въздух с реализация на инфраструктурни проекти” се изчерпват до направата на улици и булеварди. Това обаче по никакъв начин няма да подобри състоянието на въздуха, тъй като основният проблем са фините прахови частици. Обещаният за „зелен град” пък явно са оставен за сметка на „град за колите”. Или казано с една дума – приоритети!