„Малка сграда на ТОП локация”. Така пловдивска агенция за недвижими имоти  рекламира 9-етажна сграда в страницата си във  Фейсбук. Очевидно критериите за "малка сграда" под тепетата вече са различни и на фона на никнещите мастодонти в града, подобни сгради са почти бутикови.

Мръсен въздух, кошмарни задръствания, липса на зелени пространства, липса на социална инфраструктура, войни за паркоместа, булеварди, които не могат да поемат увеличаващия се брой автомобили, липса на жизнено пространство, нови квартали без елементарна инфраструктура. Не, това не е София. Това е нерадостното бъдеще на Пловдив в рамките на 7-8 години.  На път сме да загубим най- ценните активе на града – неговата идентичност и спокойствие. Архитектурните шедьоври  - сградите от края на 19-ти, началото на 20-ти век неумолимо се рушат, а беглите опити да бъдат съхранени потъват в блатото на бюрократичните процедури. Предизборните обещания на партиите, които обещават да сложат край на презастрояването, си остават на хартия, а 2020 –та година ще остане в архивите на града като рекордна в строителството. 

През 2020 общинските администрации на територията на област Пловдив са издали разрешения за строеж на 924 нови жилищни сгради, в които има 7047 жилища с обща разгърната площ /РЗП/ от 739 961 кв./м. Регистрите показват, че от 2005 насам не е регистриран по-голям брой жилища. Строителната „пандемия” в Пловдив  е функция на  бизнес климата в града и добрите икономически параметри.  За разлика от икономическия сектор обаче, социалният и екологичният  изостават видимо. Което, в бъдеще ще се отрази върху устойчивото развитие на града и качеството на живот в него. 

Докато дълго очакваният Общ Устройствен план на града /който изобщо не е революционен/  бъде приет, строителството под града продължава със стремителни темпове.  

Преди седмица Общинският съвет разгледа искането на инвеститора, който е закупил през 2020 един от най-скъпите имоти в Пловдив. Съветниците почти без дебати гласуваха за изменение на ПУП-а на терена, внесено от зам. кмета по "Устройство на територията и общинска собственост" Невена Балчева  и така удовлетвориха желанието на инвеститора „Олимпия Парк Инвест” ЕООД за 70% застрояване при кинт 4 на терена, който е 48 декара и се намира между булевардите „Шести септември” и „Цариградско шосе”.  При положение, че параметрите на тази зона са кинт 3 и 50% застрояване.  Така строителят ще разполага със 192 000 кв. метра разгъната площ или около 2 800 апартамента.  И в момента тази зона е с изключително натоварен трафик, а какво би станало ако там се появят още 5-6 хиляди автомобила?

И тъй като в града има още такива терени на ключови места в Тракия,  Северен и Западен,  за които се подготвя промяна на ПУП-овете,  на тези места ще изникнат нови комплекси - малки градчета за по няколко хиляди човека. / За сравнение населението на Калофер е 3 600 души/.

Първоначалният проект на предприемача Таха Рахман, който е собственик на два терена  в района на Захарна фабрика, предвиждаше плътно застрояване и няколко хиляди апартамента.  През юли Община Пловдив му отказа разрешително за строеж за мегакомплекса, който трябва да бъде изграден върху терен от 21 дка, с лице към река Марица. Проектът планираше изграждането на стотици апартаменти. Причината за това бяха нерегламентирани строителни дейности на терена и изсичане на дървета. Рано или късно, при така действащото законодателство, общината ще трябва да му даде строително разрешение и край Марица ще изникнат няколко нови „оазиса”.

Строително разрешение има и за 8 - етажен комплекс на паркинга на хотел „Санкт Петербург”, където в момента се полагат тръби по Водния цикъл.

Така ще изглежда комплексът в съседство на хотела. 

Район Западен също е атрактивен за строителите заради свободните терени  и близостта на парк „Отдих и култура”. Там  комплексите никнат като гъби.

Предвид растящите цени на терените в града, желанието на предприемачите за по-голяма височина и максимално усвояване на площите, е напълно обяснимо. От тях не се очаква да бъдат благотворителни дружества или да строят на загуба.  Затова топката е в тези, които са отговорни за визията на града – общината, Общинския съвет, ЕСУТ и главният архитект. Разбира се, трябва да отчетем и факта, че презастрояването не е нов проблем.  Всяка поредна управа оставя поне по няколко „бомби със закъснител”  за следващата власт. Като парка зад хотел "Санкт Петербург", където фирма свързана с Таха Раман, иска да строи жилищен комплекс, огромни парцели в парк "Отдих и култура", дадени на частни фирми през съмнителни публично- частни партньорства, десетки зелени площи в междублокови пространства. 

Повечето собственици са си "написали домашното" и документите им за собственост и за строеж в конфликтни зони, трудно могат да бъдат атакувани, а стигайки до съд - претенциите на общината са обречени. Тук можем да припомним как собствениците на склада на "Одрин" 8 почти успяха да го разрушат, но в съда се оказа, че нямат вина. Последната отбранителна линия на парка зад "Санкт Петербург" се явяват руините на една общинска тоалетна. 

Това, което пропускаме обаче е визията на града след 10,20 или 30 години. Вероятно за управляващите, този хоризонт е прекалено дълъг, предвид 4 - годишните им мандати, но за развитието на един голям град този период изобщо не е дълъг. Това, което в момента ни дразни - трафика, паркирането, мръсният въздух, липсата на достатъчно зелени площи са заложени преди 10-20 години проблеми. И в момента те не се решават, а се залагат нови. 

Спасението от презастрояването е в доброто устройствено планиране. Общият устройствен план на града трябва да е направен така, че да създава устойчиво развитие – когато един инвеститор иска да строи, той да знае какви са възможностите на съответната територия и от самото начало да е наясно докъде може да стигне намерението му. И също така да не се допуска заобикаляне на правилата - нито по отношение на височината, нито за задължителното озеленяване, нито с паркирането. 

Презастрояването в дългосрочен план ще има негативен ефект както върху цените на имотите в града, така и върху стандарта на живот на хората. Разликата между цените на имотите в добре планираните и изпълнени зони и тези на жилищата в модерните гета ще бъдат огромни, но появата на жилищни мастодонти ще рефлектира върху стойността на имотите в целия квартал. Конфликтите, които съпътстват презастрояването, са неминуеми, а те от своя страна принуждават гражданите да минат в режим на самозащита. И средата, в която живеем, няма да бъде нито сигурна, нито безопасна. 

Не може вечно да се оправдаваме със съществуващата нормативна база, защото законите се пишат от хора за хора. Градът остава и след нас и за да го развиваме е необходимо цялостно мислене, а не проектиране на парче. Пловдив има собствен дух и визия, които трябва да съхраним. Без да го нараняваме. Да го развиваме с цялото уважение към неговата история. И да поставим реперите на дългосрочното градско развитие.