Преобразяват кино „Космос” с 5 млн. лв., превръщат го в мултимедиен център

  • от Мария Луцова
  • 19:42, 23.10.2018

Преобразяването на кино „Космос” ще струва около 5 млн. лева, сочат първоначалните изчисления на проектантите, които представиха разработката си за емблематичната сграда. Проектът е изготвен безвъзмездно от фирма „Стивън Джордж Интернешънъл България”, а ръководители са арх. Тихомир Казаков и арх. Мария Мишинова. Те го представиха на общественото обсъждане в залата на Градския дом на културата.

От разработката стана ясно, че киното ще се превърне в мултимедиен център за различни изяви – театър, пърформънси, камерни събития, дори изложби.

Гледахме как се руши тази сграда и решихме да изработим този проект за връщането й към живот безвъзмездно, отбеляза арх. Казаков. После презентацията направи арх. Мишинова.

Намесите по външната част на сградата няма да има. Нещо повече – ние предлагаме да се възстанови дори оригиналната дограма, тъй като през 90-те тя е подменена. По оригиналните снимки предлагаме да се възстанови проектният вид на сградата, каза Мишинова.

Според разработката на подземното ниво ще бъдат разположени техническите помещения както и досега, но ще има и две гримьорни със санитарни помещения, които имат достъп до зрителната зала. Пространството на партерното ниво ще се отвори с отстраняването на коридора и кабинетите по северната стена на сградата, изградени в по-късен етап.

 Така пространството на фоайето ще стане максимално гъвкаво и ще дава възможност и там да се провеждат събития. На тяхното място ще се обособи зона за гардеробна и малко кафене бар. То може да бъде абсолютно самостоятелно, тъй като има отделен вход. В същото време може да обслужва и залата и фоайето, защото според проекта то ще бъде отделено с подвижни стъклени прегради, които могат да бъдат отворени и затворени.

Малките кабинети на второто ниво ще бъдат обединени в един за администрацията на сградата. Ще има и малка рецепция. Така според проектантите и то ще може да бъде ползвано самостоятелно.

Идеята на общината беше това пространство да се използва като електронна читалня към Народната библиотека „Иван Вазов“, каза арх. Мишинова. Тя допълни, че предлагат от второто ниво на сградата да бъдат направени подходи към залата, каквито са били предвидени в оригиналния проект на арх. Шинков. Ще има и акустични ниши, където посетителите да четат или да слушат музика.

Те не са били изпълнени, но сега ще позволят посетителите да се движат от долното към горното ниво и през тях безпрепятствено, каза Мишинова.

Основната зала ще бъде многофункционална, а със специални модули сцената ще може да бъде уголемявана, за да се ползва за различни събития. За целта капацитетът от места ще падне от 600 на 400, тъй като ще бъдат отстранени част от седалките. С това нововъведение сградата ще бъде приведена и към действащата нормативна наредба за конструктивната носимост на сградата. Около 25 процента ще са седалките, а останалите ще бъдат без фиксирано място. Ще бъде запазен кино екранът и прожекционното помещение.

Във фоайетата ще има специални шини, на които да могат да се монтират експозиционни платна или допълнителни прегради. Всяка от зоните ще бъде климатизирана.

Проектът ще струва около 5 млн. лева, в които влиза конструктивното укрепване и техническото оборудване, необходими  за да функционира. Минималният срок, за който може да бъде изпълнена, е 6 месеца.

По време на обсъждането стана ясно, че преди дни от Община Пловдив са спечелили делото за отчуждаването на имота на площадното пространство.  Оценителите са дали 150 0000 лева оценка на имота и градската администрация започва своите процедури.

Никой не е претендирал и внесъл в общината документи за авторски права върху сградата. Независимо от това проведохме разговори с арх. Тодор Абаджиев и той ни каза, че няма да спъва възстановяването на сградата, обяви зам.-кметът Александър Държиков.

Точно темата за авторските права на сградата дело на арх. Шинков предизвикаха първия сериозен сблъсък.

Вие сигурни ли сте, че имате право да правите промени по сградата, но не да сте си говорили с държателя арх. Тодор Абаджиев, а на документи, попита колегите си арх. Робърт Чакъров. Остро влезе и колегата му арх. Константин Палазов, който попита риторично налагало ли му се е на Кольо Фичето да доказва авторството си.

И двамата архитекти възроптаха срещу незачитането на хората, сътворили сградата, а Палазов припомни, че в общината е внесено официално писмо на КАБ-Пловдив по темата, но явно е потънало някъде.

Аз от общината съм се отказал, но се обръщам към младите колеги: участвате в една комбинация, която – като пораснете, ще ви се върне, каза арх. Палазов.

Тогава арх. Мишинова му отговори, че в процеса на работа се срещали с арх. Тодор Абаджиев и са обсъждали проекта. В дискусията се включи и общинският съветник Слави Георгиев, който подложи на съмнение целесъобразността на сградата.

Пловдив няма своя Младежки дом, тази сграда можеше да се ползва от Пловдивската опера. Вървим към поредното пространство, което няма да може да се самоиздържа – Домът на културата е на ръба, Колодрума е на абсолютна загуба, каза той. Подкрепи го и художникът Емил Миразчиев, който подчерта, че днес се предпочитат малки кино салони, а не такива с 400 места.

Има опасност и тази сграда да не бъде ползвана, какво значи пърформънси, те специфични помещения ли изискват, попита риторично Миразчиев. Думата „пърформънс“ отключи яда на Слави Георгиев, който скочи, че точно Миразчиев е проводник на подобни събития, които „не са изкуство“.

Наложи се зам.-кметът Александър Държиков да укротява двете страни и да напомня, че темата на срещата е бъдещето на кино „Космос“.

С питане за функционалността на помещенията и дали от тях ще има истинска полза за града и могат ли наистина да покриват чисто технически различни видове събития се обърна и бившият зам.-председател на Общинския съвет Сузана Николова.

Вече казахме в представянето, че проектът е съгласуван със специалисти, които са работят по озвучаването и техническото обезпечаване на подобни сгради, отговори арх. Казаков.

Така представянето на проекта за кино „Космос“ завърши. Оттук-насетне предстои оценител да го остойности, след което Общинският съвет да приеме дарението на архитектите от „Стивън Джордж Интернешънъл България”.