Православната църква почита паметта на света Марина, която посещава сънищата на хората и ги спасява от болести и нещастия. На днешния ден под тепетата отбелязваме и катедралния празник на митрополитския храм „Св. Марина”. В църквата се съхранява частица от светите мощи на света великомъченица Марина, а в момента там са положени за поклонение и мощите на свети апостол Андрей Първозвани.

Историята на един от най-красивите молитвени храмове на Пловдив е белязана от множество премеждия и разрушения. След признаване на християнството с Миланския едикт през 313 г. в древния Пловдив били построени епископска базилика и резиденция за духовния глава на епархията. В старинната част на днешния град, там, където сега се намира античният форум, при археологически разкопки през миналия век са открити останките на този забележителен епископски комплекс.

Храмът, съществувал във времето след този период според проучванията на историка Александър Пижев и други изследователи бил построен най-вероятно в V в. и съществувал до края на VІ в., тъй като бил унищожен при тогавашните славянски нашествия, разказва сайтът на Пловдивска митрополия. Според проучванията на изследователите тогавашният храм бил посветен на свети апостол Павел.

По време на османското владичество храмът носел вече името на света вeликомъченица Марина. Тогава той се намирал до така наречения Шахабединов мост над река Марица. Поробителите разрушили храма до основи, а на християните разрешили да си построят нов, но на друго място.

Днес храмът „Света Марина” е разположен в подножието на южните скалисти склонове на Трихълмието, под Таксим тепе. За първи път за този храм споменал през 1578 г. немският пътешественик Стефан Герлах, който по време на пътуванията си из Балканите отседнал за няколко дни в Пловдив. Според него в града тогава съществували осем храма и главният от тях бил „Света Марина”. В него редовно се отслужвало богослужение и там се намирало и седалището на митрополита.

През 1589 г. голям пожар изпепелил до основи дървената конструкция на храма. Христолюбиви българи от града се мотивирали, събрали кой каквито средства имал и възстановили изгорелия храм. Но възможностите тогава били такива, че храмът отново бил построен от дърво. Поради тази причина ново огнено бедствие през 1611 г. опожарило дървената църква.

През средата на ХVІІІ в. отново църквата била опожарена. Сред първите ктитори при въстановяването й били хаджи Андон, Константин Маврудиоглу, Коста Атанасов и свещеник Яни. След това видният пловдивчанин Иван Коюмджиоглу заедно с други христолюбиви местни жители събрали още средства за довършителните работи на храма. Окончателно той бил завършен през 1783 г. по времето на тогавашния пловдивски митрополит Кирил. През 1828 г. започнала изработката на нов иконостас за храма, амвон и балдахин за Светия престол. Майсторите резбари, които извършили това, били Коста Коци и Коста Пасико от Мецово, представители на Дебърската резбарска школа. Те работили иконостаса цели четири години. Той бил направен от орехово дърво върху липов скелет.