Тържествена вечер по случай 170 години от рождението на проф. Антон Безеншек, „Словенецът с българско сърце“ – създател на стенографията в България и удостоен с отличието „Почетен гражданин на град Пловдив“, ще се проведе на 15 април от 18 часа в зала „Съединение“ на Историческия музей.

Домакин и организатор на това събитие е РИМ – Пловдив, съвместно с Националното сдружение на стенографите в България, гимназия „Св. св. Кирил и Методий“-Пловдив, в която проф. Антон Безеншек работи в продължение на 20 години и Държавен архив-Пловдив и Философско-исторически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“. Слово за живота и делото на проф. Безеншек ще произнесе д-р Стефан Шивачев - историк, г-н Карамфил Матев – председател на Националното сдружение на стенографите в България, гл. ас. д-р Самуил Шивачев – историк- философско-исторически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“.

Музикален поздрав към участниците ще поднесе Девическа хорова формация „Евмолпея“ при ОДК- Пловдив с диригент д-р Алия Хансе и клавирен съпровод Йорданка Иванова.

Събитието се осъществява под патронажа на председателя на Общински съвет-Пловдив Атанас Узунов. Специален гост ще бъде Н. Пр. Наташа Бергел – Посланик на Република Словения в България.

Роденият на 15 април 1854г. проф. Безеншек живее 20 години в Пловдив, където основава първото певческо дружество у нас. Затова не е случайно, че хорът „Антон Безеншек“ от Франколово, Словения, където е родното му място, поддържа тесни връзки с девически хор „Евмолпея“.

В двора на Хуманитарната гимназия в Пловдив преди век Безеншек е отглеждал с любов 20 пчелни кошера и е давал безплатни съвети на всички, които го потърсят. Той се счита за основоположник на модерното пчеларство у нас.

Някога във Философския факултет на Загребския университет са преподавали като учебни предмети гръцки, латински и български. Тъкмо там студентът по философия Антон Тома Безеншек научава нашия език. Числото 8 е особено в живота му: бил първото от осемте деца в семейството на Мария и Тома Безеншек. Освен това, като възрастен, владеел осем езика. Така за него не било проблем да стане родоначалник на стенографията в много страни, включително и у нас. Безеншек е роден на 15 април 1854 г.

Как талантливият словенец се оказва в България? По онова време в Загребския университет учил и българинът Спас Вацев. Той препоръчал Безеншек на правителството в новоосвободена България. Самият Вацев пък става основоположник на метеорологията и сеизмологията у нас.

В държавата има потребност от много нови неща. Антон Безеншек създава библиотеки в София и Пловдив. Той е сред основателите на читалище „Славянска беседа”. Написал е учебници по стенография и география.

На 25 септември 1878 г. в сградата на Народното събрание открива първия курс по стенография за подготовка на български професионалисти в тази област. До 1905 г. той обучава над 1 500 българи по бързопис. Ръководил е безплатни курсове по стенография за ученици и офицери.

20 години от живота му преминават в Пловдив. Тук е избран в театралната комисия на Румелийския народен театър. Работи редом до Вазов, арх. Йосиф Шнитер, арх.Димитър Попов. Допринася за развитието у нас на образователната система.

По негова инициатива Министерство на народното просвещение въвежда етиката като учебен предмет. Пише и първия български тематичен учебник „Етика или нравоучение”. В Пловдив открива своя академична книжарница, наречена „Пчела”, толкова показателно за него самия като неуморен дух. Издава многоезични списания. Превежда книги. Така прави достъпно творчеството на Вазов на словенски език. За българите превежда от словенски поезията на Антон Ашкерц. Важно значение за националната кауза има книгата му „България и Сърбия”, а така също преводът му от френски език на „Карнегиевата анкета по войните през 1912 и 1913 г”.

Като главна негова заслуга се сочи създаването на Пловдивското певческо дружество. Той го създал, направил всичко за неговата популярност в страната и в чужбина, той бил и негов пръв председател.

В компания Безеншек също бил забележителна личност. Обичал хубавото вино и знаел как да го прави. Той е първият учител на пловдивчани по модерно винарство, негова е идеята за създаването на първата изба в подножието на Сахат тепе, пише Владимир Балчев в книгата си „Пловдив - другият бряг на Европа“. Стенографът трябвало да напусне Пловдив, тъй като получил назначение в София. В столицата продължава преподавателската си кариера в първа Софийска мъжка гимназия (1905-1911) и в Софийския университет (1911-1915). Известно е, че сред стотиците му ученици са Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Тодор Влайков и други.

Проф. Антон Безеншек беше удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на град Пловдив“, с решение №218 взето с протокол №12 от 18.06.2015г. Церемонията се проведе в зала "Съединение" на Регионалния исторически музей – Пловдив. Връчването бе част от програмата на Българо - словенски дни по случай 100-годишнината от смъртта на професора.

В Пловдив има и паметник на Безеншек, чийто автор е скулпторът доц. д-р Свилен Костадинов.