От този свят си отиде Мариела Николова – дългогодишен директор на Френската езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“ в Пловдив, уважаван педагог, ръководител и човек с изключителна духовна сила. Образователната общност губи изключителен ръководител и вдъхновител, а обществото човек с голямо сърце и светла душа.

Тя е завършила Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност френска филология. Магистър по образование, тя е учител по френски език и литература, както и по български език и литература. Целият ѝ професионален път е посветен на училището, учениците и каузата на образованието. Тя заемаше длъжност на директор на Френската гимназия от 2012 г.

През годините тя получава редица престижни отличия за своята всеотдайна работа и принос, сред които Орден „Кавалер на академични палми“ – за заслуги в популяризирането на френския език и култура в България, почетно отличие „Неофит Рилски“ – за високи професионални постижения в системата на народната просвета, грамота „Посланик на просветителския дух“, грамота за висок професионализъм, грамота за дългогодишна високопрофесионална дейност в областта на средното образование и за личен принос в издигането авторитета на ръководената от нея образователна институция като средище за интелектуален растеж и носител на Лейбъл за качество, годишна награда на РУО – плакет и почетна грамота, както и почетна значка на Пловдив от Общинския съвет.

По повод кончината ѝ началникът на РУО – Пловдив Иванка Киркова написа трогателни думи:

„За живота, за болката и за светлината, която остава…

След тежка лична загуба – загубата на единственото си дете – и след дълга, изтощителна битка с коварна болест, от този свят си отиде директорката на Френската гимназия Мариела Николова.

Животът ѝ поднесе изпитания, които малцина биха могли да понесат… И въпреки всичко това, тя остана изправена. Остана човек! Остана светлина!

…С огромно желание, с мисия и със страст тя пое ръководството на Френската гимназия. И не просто го пое, а го носеше достойно…

Тя стоеше високо.
И ще стои ВИСОКО – в паметта, в делата си, в хората, които докосна и промени.
Прегръщам те!
И много те обичам!
Светъл и цветен път, скъпа моя!“

Паметта ѝ ще живее в делата ѝ, в успехите на Френската гимназия и в благодарността на поколения ученици и учители. Светла ѝ памет!