Със съхраняване на родовата памет на село Чоба се е заел кметът Йордан Михайлов. Според исторически сведения, около 1815 г. част от чобенци са се преселили в Бесарабия. Причината да напуснат родното си място и да търсят по-спокоен живот е непосилен данък, който султанската власт им налага, както и върлуващите все още по онова време кърджалии и даалии. Хората са водени от уважаван свой съселянин - дядо Бано, на когото кръщават и новото село в днешна Украйна – с. Бановка.

„Там в момента живеят между 3 000 и 5 000 души, повечето от които са българи, потомци на чобенци. Те са с българско самосъзнание и спазват традициите и обичаите, дори повече от нас”, разказва Йордан Михайлов.

Той вече е намерил телефона на своя колега от Бановка. Направил е и връзка с местни жители и дори планувал пътуване тази пролет. Разрастващата се световна епидемия от COVID-19 обаче забавя за момента срещата. Кметът признава, че е изкушен от историята. Той е един от учредителите на Национално дружество „Традиция”. Проследил е и собственото си родословно дърво няколко поколения назад. С гордост споделя, че прапрапрадядо му поп Йордан е бил сподвижник на Васил Левски и е криел Апостола в дома си в Чоба. Местна легенда разказва, че веднъж, когато Левски бил по революционни дела в района, минава заптието и пита попа кой е този. А той хладнокръвно отговаря: Помощник клисар, помага в черквата. И така Апостолът е спасен.

„Навремето селото е имало голям архив, който, за съжаление, изгаря при пожара в кметството през 2001 г. Това е и още една причина да искам да се свържа с хората в Баноква. Ако при тях са останали някакви документи, да ми ги предоставят. Ние също с каквото можем оттук ще помогнем за съхраняване на родовата памет”, посочва Михайлов.

Той е изключително горд и с богатата история на селото. Край Чоба са открити два капитела от римски колони, които кметът е запланувал да изложи на поляната пред кметството. Отгоре минавал римският път, който е водел от Цариград за Рим. Имало е тракийско селище в близост до днешния Христозов язовир. В местността Кандача пък е била разположени римска станция с перални помещения. Минавайки оттук, войниците са се къпали и прали. Затова и на нивата в съседство и до днес се намират натрушени грънци и керамика. Оттам са вадени също капители, парчета от колони.

„Чувал съм, че иманяри са вършели там, вадели са монети. Според преданието монетите са горели, което означава, че във времето това място е палено. Има и предание за заровено имане. То гласи, че по време на руско-турската освободителна война, когато турците се изнасяли оттук, са пуснали 7 самара злато в един геран, разположен между два кръстати дъба. И досега, като ходя за гъби, виждам хора, които обикалят корията с металотърсачи”, смее се кметът.

Той колекционира старинни съдове и предмети, останали от предците му. Ремонтира стари саби, ножове и огнестрелно оръжие. Ножарството му е хоби. Има планове за реновиране на селото. Въпреки извънредното положение, в момента обновява парковете и заедно с младите мъже от селото майсторят нови пейки. „Рано или късно короновирусът ще свърши и трябва да има къде да сядат майките да си гледат дечурлигата. Изключително благодарен съм на младите хора, които много ми помагат. А също и на кмета на Брезово и председателя на местната земеделска кооперация. С момчета от селото сме захванали и един навес в реката, ще го правим заедно. Там хвърляме кръста на Йордановден. Тъй като съм Йордан, съм обещал – всяка година курбанът е от мен.”, разказва Михайлов.

Като бивш полицай, до пенсионирането си през 2009 г. е работел в Криминална полиция в Пловдив, е въвел ред и дисциплина в селото. По парковете вече не се пускат коне, каруците са със светлоотразители. Битовата престъпност е намаляла драстично. „Имаше една групичка, която изнудваше възрастните хора. Единият го прибрахме в затвора наскоро. Благодарение на сериозната работа на полицията, тук вече се живее много спокойно”, отчита кметът.

Най-голямото му притеснение е, че младите хора бягат от село, защото нямат работа. Единственият поминъкът е кланицата и кооперацията, по-младите пътуват до Индустриална зона Стряма.

„Имам си пенсия, не съм дошъл за стаж, а да върша работа. Даже с жена ми постоянно се караме, че взимам много присърце нещата, а съм със сърдечна операция. Но съм на принципа: не се ли ядосваш, знача ни си вършиш работата. Искам младите хора да се чувстват добре тук и да останат на село”, казва Йордан Михайлов.