Християните от Копривщката махала на Пловдив първоначално посещавали катедралния храм „Св. Богородица“, намиращ се на юг от квартала на недалечното Таксимтепе. Този храм имал твърде обширна енория, така че трудно побирал многобройните си енориаши по време на богослужение. Сред жителите на новата българска махала се зародила идеята за построяване на техен храм.

На 11 май 1881 г., в деня на светите братя Кирил и Методий, видните пловдивски граждани и жители на квартала - Иван и Величка Личеви, Душко Кесяков, Симеон Груев и Дочо Чипев, преселници от Копривщица, Минко Тосков и свещеник Първан Стоев, родом от Калофер, се събрали и основали изпълнителен комитет по изграждане на нов храм, който да бъде посветен на българските равноапостоли Кирил и Методий и на руския светец княз Александър Невски, смятан за небесен покровител на покойния по това време император Александър II - Цар Освободител на България.

Инициативата била посрещната с голямо въодушевление от цялото българско население на румелийската столица, както и от редица други селища в Тракия. Оформило се решение да се издигне не малък енорийски храм, а храм-паметник на освобождението на българския народ.

Година по-късно на същия свят ден, 11 май, е положен основният камък с подобаващо тържество при служението на пловдивския митрополит Панарет и в присъствието на румелийския генерал- губернатор княз Алеко Богориди, на тогавашните директори-министри на областта и на руския генерален консул Кребел.

Събраните през 1882 година средства дават възможност да започне строителство по проект и под ръководството на арх. Йосиф Шнитер. През лятото на 1884 година храмът е готов.