На 3 април 1884 г. в Пловдив е роден талантливият художник Атанас Бакларов. Няколко години той работи като директор на художествено ателие във Варна. В 1911 г. издава „Художествен вестник“. Член е на най-голямото обединение на творци за времето си -  Дружеството на южнобългарските художници.

При избухването на Балканската война в 1912 г. става доброволец в Македоно-одринското опълчение. Служи в четата на Георги Занков, след това в 12-та лозенградска дружина.

Зачислен е като художник в Щаба на Опълчението. За участието си във войните е награден със сребърен медал.

Още по време на войните разработва свидетелство за участие в Опълчението, което е отпечатано в 1914 година. Значителна част от произведенията му се намират в Пловдивската художествена галерия.

Сред по-известните му за широката публика творби са „Христо Г. Данов на смъртно легло“ (1911), „Из Пловдив“ (1911), „Марица“ (1911), „Имарет джамия“ (1912), „Място на десанта при Шаркьой“.

Атанас Бакларов  почива едва на 30 години, на 27 септември 1914 г. в родния си Пловдив. Посмъртно неговата творба „Пейзаж“ е включена в първата изложба на Дружеството в Пловдив, както и в юбилейната изложба по повод 25-годишнината на дружеството в 1921 година в София.

От „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев