Централната железопътна гара Пловдив е открита е през 1870 г. като част от линията Любимец – Белово. Първата сграда на гарата е построена през 1873 г. Тогава тя се е намирала на два километра южно от града. До нея е изградена голямата спиртна фабрика на швейцареца Кристиан Август Бомонти. Само за двайсетина години коларският път, който я свързва с града, се превръща в една от най-красивите улици, наречена „Станционна“, с жилищни сгради на европейските дипломати, архитекти и техници.

Сегашната сградата на гарата е проектирана от италианския архитект професор Мариано Пернигони, построена е за три години от 1905 до 1908 г. Конструкцията е носеща с тухлени стени. Тухлите са били дарени от тухларната на пловдивския индустриалец Павел Калпакчиев. На 26 септември 1908 г. цар Фердинанд пристига в града във връзка с обявената Независимост на България и е посрещнат на още неоткритата гара. В тази връзка една от залите на сграда е наречена Царската чакалня. Откриването на сградата, изградена в бароков стил, става на 30 ноември 1908 г. Приемната сграда на гарата е проектирана по принципа на симетрията, с три ризалита и с барокова, богато орнаментирана фасада. Подовите конструкции са „пруски свод“. Северната фасада е главна фасада към предгаровия площад. Пред южната фасада на перона на първи коловоз е изграден навес, вероятно непосредствено след изграждането на приемното здание на гарата. Навесът е със съхранена оригинална носеща конструкция, но с подменено покривно покритие (поцинкована ламарина в момента), водосточни тръби и е закрит отдолу с окачен таван тип „Хънтър – Дъглас“.

През ноември 1920 г. по време на честването на 50-ия си творчески юбилей поетът Иван Вазов посещава Пловдив. Той е посрещнат на централна гара.

На 30 август 1984 г. в 17.29 ч. на гарата е извършен терористичен акт – взривена е бомба в чакалнята. На място загива 50-годишна жена от Кърджали и са ранени 42-ма души. Взривното устройство е било поставено до кошче за отпадъци в дъното на чакалнята, при обществените телефони. Бомбата разрушава металния покрив и някои стени на чакалнята. На мястото на взрива е поставена скромна възпоменателна плоча.

През 2015 г. започва цялостната реконструкция на сградата и предгаровото пространство. Обновяването на постройката, е направено максимално внимателно и с уважение към оригиналния вид от проекта на арх. Мариано Пернигони. Възстановен в оригинален вид е навесът на първи перон. Царската чакалня е реставрирана, а голямата зала е климатизирана. Офисите също са реновирани.

През 2018 г. реставрацията на Централна гара е отличено със „специална награда“ на изданието на конкурса „Сграда на годината“. Отличеният архитект е Любомир Петров, а инвеститор е новият концесионер – дружеството „Железопътна Гара Пловдив“ ООД. На мястото на предишното колетно и митническо бюро се строи тризвезден хотел със 111 стаи, който е от т.нар. гаров тип с по-маломерни стаи. От източната страна, където е била транспортната болница, ще бъде построена многофункционална сграда, с офиси, търговска част и голяма зала за събития с капацитет до 1000 души.

Старата железопътна гара на Пловдив. 1890 г.

Новопостроената сграда на железопътната гара в Пловдив. 1908 г.

Перонът на железопътната гара в Пловдив. 1914 г.

Част от коловозите на железопътната гара в Пловдив. 1925 г.

Фасадата на железопътната гара в Пловдив с парка. 1923 г.

Перонът и чакащи на железопътната гара в Пловдив преди Коледа. 1940 г.

Ученички от Френския девически колеж “Св. Йосиф” – Пловдив на перона на железопътната гара в Пловдив преди екскурзия. 1941 г.

Източник и снимки: Държавен архив-Пловдив