Изтъкнатият архитект Белин Моллов публикува в личния си блог „Arch-Art” чудесна статия, посветена на Пловдив. Текстът е илюстриран с негови картини на красотите под тепетата.

 Арх. Белин Теохаров Моллов има повече от 45 годишен опит в областта на устройственото планиране и градското развитие. Роден е на 23 октомври 1946 г. в гр. Русе. Дипломира се като архитект през 1969 г. Работил е 20 години в “Софпроект”. Участвал е в работата по устройствени планове на градове в Алжир, Виетнам, Либия и Мозамбик. Бил е директор на Генералния план на София от 1986 до 1990 г.

След 1990 г. е общински съветник в Столичната община, заместник министър на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), съ-председател на преговорната позиция „Регионална политика“ по договора за присъединяване на България към ЕС, съветник в политическия кабинет на Министъра на РРБ.

Специализирал е в „Даунинг Колидж“ в Кембридж Великобритания; Университета на Южна Каролина, Колумбия – САЩ; Korea International Cooperation Agency (KOICA) – Сеул; Европейския институт  по публична администрация в Маастрихт, Холандия; USA World learning institute и др. Участвал е в експертната група на Съвета на Европа за разработването на „Хартата на градовете“.

Арх. Моллов е ръководител на колектива, изготвил Общинския план за развитие на Пловдив за периода 2014-2020 г. Участвал и в съставянето на Интегрирания план за градско развитие и възстановяване на град Пловдив - 2012 г., Общинският план за развитие на община Марица за периода 2014-2020 г. и инвестиционната програма за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ЕС на община Пловдив.

Преподава управление на европейски проекти във Варненския свободен университет.

Животът на мястото на днешния Пловдив не е прекъсвал в продължение на почти осем хилядолетия, което прави неговата история невероятно богата и интересна. Този град е по-стар от Рим, Атина, Картаген или Константинопол. Множеството народи, които са обитавали неговата територията са оставили следите от своето присъствие в дебелите над 12 м културни пластове и градежи.

 Пловдив, „Античният театър на Филипополис” е сред най-добре запазените антични театри в света.

Според открит строителен надпис върху фриз-архитрава от източния проскений, построяването на театъра е станало по времето на римския император Марк Улпий Траян (98 – 117). Разкрит е при разкопки от 1968 до 1979 г. от специалистите на Археологически музей Пловдив. Разположен е между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Театърът на Филипопол e единствената запазена антична театрална сграда по българските земи.

Сградата е адаптирана за съвременния културен живот на Пловдив и в нея се провеждат различни по характер спектакли за около 3500 зрители. Обявен е за археологически паметник през 1995 г. По подобие на театрите по цялата Римска империя, така и на театъра във Филипопол почетните зрителски места са надписвани. Освен за представителите на градската управа, обозначения има за магистрати, приятели на императора и др.

Откритите почетни надписи показват, че сградата е използвана и за седалище на тракийското провинциално събрание. Вероятно част от зрелищата на борби с животни и гладиатори са се провеждали в театъра, тъй като съществуват специфични особености на конструкцията му. Открити са следи от обезопасителни съоръжения пред първия ред и трите стълбища, които пресичат подиума.

Най-вероятно тези допълнения са направени във връзка с посещението на император Каракала във Филипопол през 214 г. В края на IV век голяма част от театъра е разрушена – от пожар или земетресение, но благодарение на реставрацията му той е съхранен в днешния си вид.

Наричат Джумаята „Пъпа на Пловдив”. Площадът носи името на Джумая Джамия. „Джума” на арабски означава петък или празник. Преди разкопките от 70-те години, които разкриват Римският стадион това е било най-оживеният площад на града. Тук се пресичат 7 улици. Смятало се е, че колкото по-близо живее човек до Джумаята, толкова по-уважаван ще бъде в обществото.

В съзнанието на старите пловдивчани площадът буди различни асоциации – едни го свързват с ориенталската сладкарница под джамията, други с антикварната книжарница, трети с шембеджийницата. Джамията e ранен османски паметник. Според различни автори тя е построена при царуването на султан Мурад I (1362-1389) или при султан Мурад II (1421-1451). Първоначално е наричана Мурадие джамия по името на султан Мурад, по-късно тя става известна като “Улу джумая” джамия („Главна петъчна джамия“).

От другата страна на обновената наскоро градинка се намира ъгловата сграда на ул. Райко Даскалов №2, която е паметник на културата от местно значение и е част от архитектурния ансамбъл между площад “Джумая” и бившите Хали. Тя е строена през 1923 г. за нуждите на Пловдивската популярна банка от архитектите Юрдан Юрданов и Димитър Коев. 

Днес зданието е на ДСК в съсобственост с община Пловдив, като Банка ДСК притежава фоайе и два банкови салона на първия етаж, на втория етаж се намират помещенията за бек-офисна дейност, салон за клиенти и мениджър на финансов център, на третия етаж са помещенията на технически инспектори и консултанти. В сутерена са разположени архив и трезор.

Пловдив, Куюмджиева къща (Етнографски музей) – една от най-забележителните възрожденски къщи, запазили се в нашите земи, дом на пловдивския търговец Аргир Куюмджиоглу

Музеят е основан 1917 г., а от 1938 г. се помещава в Куюмджиевата къща, която е паметник на културата от национално значение. Построена през 1847 г. от майстор Хаджи Георги, тя е е част от Архитектурно-археологически резерват “Старинен Пловдив” и представлява внушителна сграда, определяна като връх на бароковата архитектура у нас.

Всеки от четирите етажа е с площ от 570 кв. м., два големи салона, 12 стаи (всички с уникални дърворезбовани тавани) и над 130 прозореца. Източната фасада на къщата е “стъпила” върху старата крепостна стена и е неразделна част от ансамбъла на Хисар капия.

 Богатата експозиция на музея представя материалната и духовна култура на Пловдивския край, Родопите и Средногорието през периода на Възраждането. В него се съхраняват над 40 000 движими паметници на културата. Сред колекциите се открояват тези от медни съдове, керамика, накити, старинни оръжия, овчарска дърворезба, шити и плетени дантели, костюми, градски интериор.

Музеят предлага и допълнителни атракции за туристите като демонстрация на традиционни занаяти, както и услуги: пре­дос­та­вя са­лон, из­лож­бе­на за­ла и двор­но прос­т­ран­с­т­во за кул­тур­ни про­яви. Чудесното местополежение, бароковата архитектура и прекрасния чемширен двор предразполагат посетителите да се потопят в една по-различна атмосфера, в която да усетят и съпреживеят изкуството, поезията и музиката.

Пловдив, Хисар Капия – порта през старинните крепостни стени на Филипопол датира от 11-13 век, но основите са от римско време.

Хисар капия е сред днешните най-големи забележителности на гр. Пловдив. Около крепостната порта през вековете се е изградил уникален архитектурно-исторически ансамбъл, един от символите на града. На това място портата съществува от дълбока древност. Под нивото на уличния калдъръм се намират основи, датиращи от римската епоха, вероятно от ІІ век.

Сегашният вид определя доминираща средновековна преправка от ХІІ – ХІV век. Над външната арка на свода добре личи градеж, характерен с ограждането на всеки камък с парчета червена тухла, споени с бял хоросан – нещо типично за българското строително майсторство от периода на Втората българска държава. През Възраждането и в началото на ХХ век портата е претърпяла нови преустройства.

Северно от крепостния вход се виждат основите на старата крепостна стена, също преустроена във височина през периода ХІІ – ХІV в. Този градеж е използван за основа на голямата възрожденска къща на Куюмджиоглу, която с величествения си корпус се надвесва над Хисар капия.

На юг крепостната стена потъва във високото дворно пространство на църквата „Св. св. Константин и Елена”. От външната страна на източната порта е оформен малък живописен площад, обрамчен от църковните оградни зидове, фасада на Куюмджиевата къща и главната фасада на дома на Димитър Георгиади. 

Пловдив, Хисар Капия

Първата порта на това място най-вероятно е била изградена още през 2 в. по време на римското управление на древния Пловдив. През 6 в. по времето на император Юстиниан укрепителната система на града е била подновена, част от която е била и портата на мястото на Хисар Капия. Според различни източници от античната порта днес са останали само основите, а сегашния си вид тя придобива между 11-13 или 12-14 век.

Пловдив, хотел „Алафрангите” във възрожденска къща от 1865 г.

Архитектурният ансамбъл известен като “Алафрангите” се намира в сърцето на Старинен Пловдив – в непосредствена близост до Етнографския музей, Историческия музей, църквата Св. Константин и Елена, Античния театър и много други исторически забележителности.

По време на Възраждането Пловдив е важен икономически център. В града живеят много заможни и образовани хора, които пътуват из цяла Европа. От своите пътувания те донасят не само екзотични стоки, но и нови културни течения. Богатите пловдивски търговци показват благосъстоянието си чрез строежа на красиви, богато орнаментирани къщи, станали емблематични за Стария град.

Днес тук е построен хотел в духа на Възрожденската епоха, който има 11 стаи, бар, голяма озеленена тераса, зала за семинари и други мероприятия с 40 места, гараж. До хотела е и едноименния ресторант Алафрангите във възрожденска къща от 1865 г. Ресторанта има красив двор-градина и предлага богата национална и европейска кухня. 

Пловдив, „Алaфрангите” – по калдъръмените улички на стария град.

Пловдив, Архитектурно-историческият резерват “Старинен Пловдив”. Включен е в Списъка на 100-те национални туристически обекта. Намира се в стария град на Тригълмието и включва паметници от различни епохи.

В края на XVIII и особено през XIX век богати търговски фамилии, търгуващи с Европа и Ориента, притежаващи кантори във Виена, Истанбул, Одеса и др., с обяснима амбиция решават да демонстрират своето богатство и икономически възможности чрез големите си разкошни къщи. Българските майстори изкусни архитекти, строители, зидари, дърводелци, резбари и зографи са съчетали своето умение, което се е оказало изключително полезно за процъфтяването на строителното изкуство в Пловдив през епохата на Възраждането.

Пловдив, Старият град по стръмните улички от Джумаята към църквата “Св. Богородица”

Сградата на община Пловдив

Сградата на общината е проектирана от арх. Никола Нешов (завършил архитектура в Щутгарт) и е построена в периода 1912-1914 г. за нуждите на Окръжната администрация. През 20-те години на XX-ти век сградата е дадена за нуждите на областното полицейско управление. 

В края на 50-те години се извършва ново административно деление на България и след 1959 г. в сградата се нанасят службите на Община Пловдив по времето на кмета Атанас Костов. По това време е създадено и площадното пространство пред сградата с фонтана. Сградата е просторна, с високи тавани и представителен балкон на втория етаж. Най-интересна е заседателната зала със своята богатата орнаментика.

 Пловдив, Областно събрание на Източна Румелия построено 1885 г. по проект на италианския архитект Пиетро Монтани. Днес исторически музей.

След Освобождението, сградата на „Хюнкяр хамам“ – втората по големина обществена баня в Пловдив – била дадена за нуждите на Областното събрание. Пиетро Монтани – първият главен архитект на Източна Румелия – ръководи цялостното й преустройство и проектира украсата й.

В централното помещение на банята имало места за 56 народни представители, специални трибуни за министрите (т.е. директорите), за дипломатите. Имало е балкон за 150 души зрители. Върху купола били изрисувани 4 фигури – Правосъдието, Мирът, Силата и Законът. След Съединението сградата се използва за архивите на съда. Постройката пострадала сериозно от Чирпанското земетресение и през 1930 г. е разрушена.

По проект на архитект Пиетро Монтани започва стоежа на нова сграда за Областното събрание; поради завършването й след Съединението, сградата никога не е била използвана по предназначението си; през 1886 г. там са настанени Пловдивската народна библиотека и музей (днес там е Регионален исторически музей – Съединение).

Пловдив, Търговски център „Екселсиор” (1906 – 1911) по проект за кино на арх. Александър Ставрев.

Една от най-красивите сгради на пловдивската главна улица е включена в груповия ансамбъл на паметниците на културата с местно значение, като попада в границите на историческия резерват “Старинен Пловдив”. По време на строителните работи през 2004 г. работници разкриват ценна находка – шест-седем реда седалки от Римския стадион на Филипопол, който е експониран само на площад “Джумаята”.

Тази находка е уникален паметник на културата от национално значение. Под стриктното наблюдение на специалисти от Археологическия музей в Пловдив и под вещото ръководство на арх. Едвард Христов, ценните находки са консервирани, реставрирани и експонирани на място.

Пловдив – Хотел „Молле” (1910)

На 1 януари 1912г. с бляскаво новогодишно тържество на ул.Княз Александър”39, отваря вратите си хотел „Молле”. В книгата за спомени тук са се разписали първото самостоятелно парно отопление в града, първият генератор за електричество, първият пловдивски асансьор. Постройката е изградена от италианския архитект Марио Пернигони, проектирал още ректората на Пловдивски университет, днешната семинария и централната гара.

Пловдив, “Сградата на цветята” на площад „Джумаята”