от Паулина Гегова

Пловдив не е морето и посрещането на изгрева в града едва ли може да се сравни с това на плажа, но пак съдържа своя чар. Не трябва да приемаме това като задоволителен компромис, защото в крайна сметка няма значение къде си, а с кого си. Ако си заобиколен от любими хораq и Небет тепе ще е достатъчно за посрещане на July morning.

Именно това място избраха пловдивските ентусиасти, желаещи да махнат за добро утро на слънцето, за да спазят хипарската традиция, появила се за първи път във Варна през 1980 г.

Джулая възниква като протест срещу комунистическата власт в България и не се наблюдава като явление в други страни по света. Символичното посрещане на изгрева е вдъхновено от емблематичната едноименна песен на рок легендите Uriah Heep. То е част от разбиранията на първото българско хипи движение за свобода, равни права и споделена любов между хората.

В сегашни дни идеята за протест е изчезнала напълно, но усещането за ново начало и широк, отворен хоризонт все още намира място в душите на тези, които се отдават на цяла нощ безсъние, само и само да зърнат първите слънчеви лъчи. Те носят някакъв неописуем заряд. Галят кожата ти като коприна, паднала от небето.

Присъстващите на Небет тепе можеха да усетят едновременно както собствената си свобода и изолация от заобикалящата ги среда, така и обединението на напълно непознати, макар и за една нощ.  

Уви, поколенията се менят, а все по-малко представители от сегашното знаят истинския смисъл на Джулая. Такава групичка от гимназисти се забеляза и снощи на скалите, която си мислеше, че традицията е създадена, за да се положи началото на лятото, а вместо рок пускаха чалга и обсъждаха купона, който са си спретнали в определен бар със същата музикална наклонност.

Жалко е когато днешната младеж се превръща в еквивалент на посредственост, но не се заемам да слагам всички под общ знаменател. Така или иначе по-голямата част от присъстващите на тепето знаеха точно защо са там и някак си можеше да усетиш уважението към значението на „празника“.

Въпреки всичко в 5:48 часа, когато слънцето най-после се показа свенливо, замъглено от издигащия се градски смок, Uriah Heep зазвучаха, лъчите осветиха Трихълмието, а хората посрещнаха новото начало, може би изпълнени и с нови надежди.