Пловдив се поклони пред дейците на Съединението
Пловдив почете паметта на дейците на Съединението с почетни ритуали пред паметниците на Гавраил Кръстевич , Захари Стоянов и пред паметната плоча на майор Райчо Николов. За единствената жертва на Съединението говори историкът Стефан Шивачев. Той припомни, че около живота и битието на Райчо Николов има множество легенди.
„Роден в една тревненска махала, той е даден за чирак в Русе. Една от легендите за него е, че едва 14-годишен по време на руско-турската война дочува плановете на двама турски офицери, че армията им ще преплува Дунав и ще нападне руснаците. Тогава Райчо с две картунки на ръцете, преплувал реката и съобщил на руснаците за намеренията на противника. Така се озовава в Русия,където завършва образование. Обявен е за дворянин, дадени са му земи и крепостни селяни, но шило в торба не стой и той се завръща в родината. Когато се установява в Пловдив постъпва в източно-румелийската полиция, а през 1886 година, вече майор се включва в събитията на Съединението и е обявен за комендант на временното правителство”, разказа Шивачев.
Според друга история, чифликът на Николов, който се намирал на днешната улица „Капитан Райчо”, станал средище на прогресивните българи. За легендарната му личност разказва и друг интересен случай. По време на пребиваването му в Сливен, някой пуснал слух, че се кандидатирал за народен представител и хората гласували за него и го избрали, а се оказало, че той изобщо не е участвал в изборите. За съжаление, той е прострелян при опита си да вземе ключа от началника на пощата, откъдето трябвало да се изпрати съобщение за Съединението.
„Той е първият герой, на когото е кръстена улица в Пловдив. Удивителното е, че 20 000 души от близо 35 000 души население го изпращат в последния му път”, каза още Шивачев.
За Захари Стоянов пред паметникът му в градската градина говори директорът на историческия музей Стоян Иванов. Той каза, че българската история дължи много на героя, защото има много непроучени детайли от неговата биография, житейски път. Творчеството и наследството му е разпиляно в архивите, но независимо от всичко за българите, той си остава национално явление.