Запазването и реставрацията на архитектурните ни паметници играят ключова роля в културния пейзаж на градовете. Старите сгради пазят историята и допринасят за повече уважение към тези, живели в различно време и общество. Архитектурните паметници изграждат гордост към нашето минало и наследство, създават дух и чар в кварталите, в които се намират. Също така точно тези стари сгради привличат туристи и тяхното опазване е ключово за развитието и просперитета на местната икономика и туризъм. 

Докато свободните пространства в центъра на града се заемат от нови кооперации, старите сгради, създали европейския дух на Пловдив в началото на 20 век, тънат в разруха и мизерия.  

Ако отделите за минута поглед от лъскавите реклами и луксозните витрини на магазините по Главната и вдигнете глава нагоре, ще ги видите. Те са там - по "Княз Александър Батемберг", "Райко Даскалов", "Шести септември", "Цанко Дюстабанов", "Опълченска", "Христо Г. Данов", „Карловска”. Великолепни образци на архитектурата от началото на века, къщи, пълни с история. Оставени на разрушителната сила на времето, почти необитаеми, те са заплашени от изчезване. 

В серия от интервюта TrafficNews и PlovdivTime ще потърсят мнението на градската администрация, архитекти и собственици на сгради – паметници, за да разберем имат ли шанс за живот красивите къщи, преживели няколко войни. В два поредни текста представяме  гледната точка на заместник-кмета по "Култура, археология и туризъм" Пламен Панов как могат да бъдат спасени архитектурните шедьоври. 

–Г-н Панов, в поредица от интервюта и материали медията ни отново поде темата за недоброто състояние на архитектурното наследство на Пловдив. Има ли шанс за промяна и как може да се случи тя?

–И аз като всички пловдивчани, вървейки в центъра, от една страна, виждам едни добре поддържани сгради, но има и такива, които не са в най-доброто си състояние. Честно казано, боли ме от тази гледка. За съжаление няма единен подход. Тук е много важно да помислим каква е собствеността на сградите, както и чисто законовите промени , които трябва да бъдат направени, за да бъде възможна тя. Голяма част от сградите са частна собственост. Основният проблем е, че ти можеш само формално да задължиш собствениците да направят проект за реставрация и консервация, но те да не го изпълнят. В същото време тези собственици  може да нямат необходимите средства. Тогава законът позволява Общината да извърши ремонта и реставрацията за собствена сметка с идеята после да търси финансите от собствениците. Но и това е много трудно.

- Има ли добри примери за подход в такава ситуация?

- Когато присъствах на откриващото събитие на Риека за Европейска столица на културата, ми направи впечатление, че всички сгради са паметници на културата, при това са добре поддържани. Попитах човека, който ни развеждаше, как е постигнат този ефект и той каза, че там е въведен данък културно наследство, който общината събира от всички граждани. Впоследствие тези суми се влагат в общ фонд. Когато събере средствата в края на годината, в началото на следващата се обявява отворена покана към всички собственици на къщи-паметници на културата. Те от своя страна кандидатстват, за да получат финансиране.  Общината прави селекция и после извършва всички дейности по подготовка на проектите и извършването на ремонтите и реставрацията.

–Няма ли съпротива от гражданите, че техните лични средства отиват за поддръжката на частни сгради?

–Явно там има отношение към културното наследство, което кара хората да не се противят на това, че плащат данък.

– Вие сте част от местната власт, бихте ли подел такава инициатива за данък културно наследство?

–Аз видях, че главният архитект Димитър Ахрянов се изказа доста положително в интервюто за медията ви.Мисля, че това би било добра стъпка. Друг е моментът, че хората в Пловдив са чувствителни  към предлагането на нов вид данък. Това по-скоро трябва да се случва в началото на нов мандат, когато темата с данъците е на дневен ред.Не казвам, че времето е безвъзвратно загубено, по-скоро би било трудно прието. Но можем да разсъждаваме, че  в град, който е столица на културното наследство, е редно гражданите да имат отношение към това. Тези сгради показват миналото на града и всички генерации пловдивчани, живели там. В този смисъл - да, можем да подемем такава инициатива.

В началото на мандата имах подобна идея за Стария град. Там проблемът със смесената собственост е голям. Исках да въведем един инструмент, който пряко да се управлява от Стария град – програма за финансиране  подготовката на идейни и технически проекти. От друга страна, да има методисти, които да помагат на собствениците да се справят с всички стъпки на закона. Защото в момента всеки проект се съгласува в Националния институт за недвижимо културно наследство, което отнема поне 4 месеца, Министерство на културата пък наблюдава всяка една дейност по реставрация и консервация чрез Главна дирекция за опазване на културното наследство.

–Това е чудесна идея, защо тя не се случи?

–Това е въпрос и на бюджет. В интервюто си при вас арх. Ахрянов казва, че трябва да се мисли за бюджет, отделен само за културно наследство. В момента ние целево казваме за кои обекти ще се отделят финанси.Ако имаме обаче едно перо в бюджета, отговорно само за културно наследство и паметници на културата, това ще ни даде гъвкавост да насочваме пари към отделните обекти, които се нуждаят от реставрация в конкретен момент.  Ако успеем да отделим такива средства, би било страхотно.  Но е въпрос и на пари, предвид факта, че не знаем какъв ще бъде бюджетът за догодина. Може да е доста по-малък.  Трудно е да се правят прогнози в ситуация на пандемия, когато събираемостта на задължения от общината е по -ниска.

– Тоест, да очакваме редуциране на парите за култура и културно наследство…

- Всичко е въпрос на разчети и последващи разговори в администрацията. Културният календар тази година трябва да бъде на стойност 2 189 000 лв. Частта, която е 50%, е отделена за проектите, които се селектират на конкурсен принцип. Отделно от това са проектите, които директно Общината възлага по ЗОП , за да могат да бъдат организирани. Тук говорим и за кино фестивалите, за "Сцена на кръстопът", "София Филм фест в Пловдив", "Рок форум – Музика от вековете"; "Киномания в Пловдив“, "PlovdivGuidArtFest", организиране на голямо музикално събитие - въобще събития, които не минават конкурсна процедура, но Общината ги е признала като много важни за града ни и ги подкрепя всяка година.Надявам се, че той няма да бъде по-малък от 2 000 000лв., за да задържим финансирането от 2020-а.

–Търсят ли ви хора собственици на къщи паметници на културата за помощ?

– Моят екип –не, тъй като ангажиментът за поддръжка на паметници на културата минава към общинска собственост, към строителна дирекция, а не пряко към мен. Самият аз нямам ресурса като зам. -кмет по културата , пряко да се намесвам.

Но все пак има случаи, в които екипът ми е полезен. Пример е частната къща в началото на Стария град, на калкана на която е великолепното сграфито на Георги Божилов-Слона. Там собствениците не можеха да си ремонтират улуците и покрива, защото съществуваше риск да увредят произведението на изкуството. Труден казус – частна къща с произведение на изкуството, което е собственост на обществото. В крайна сметка след множество консултации с юристи намерихме начин да спасим творбата и да помогнем на собствениците.  При мен идват собственици на сгради, към които има паметници на монументалното изкуство, мозайки . Те търсят начин да се спасят такъв тип паметници.

–Колко са такива частни сгради, върху чиито фасади има произведения на изкуството?

–Заради пандемията още не приключила работата на комисията, която назначих да опише тези творби.Но има адски много. По първоначални данни са поне 300, но най-вероятно ще се окажат повече.

–Има ли възможност, дори без учредяването на фонд за финансиране, Общината да подпомага частните собственици, чиито къщи са паметници на културата, в кореспонденцията им с Министерство на културата?  

–Напълно е възможно, но това по-скоро касае екипа към главния архитект на града, който да дават такава експертиза. Но защо да няма такова звено? То ще бъде полезно на хората , поне да ги извади от лабиринта, какъвто е Законът за опазване на културното наследство.

–В каква степен тази дигитализацията, която обхвана сериозна част от музеите, би могла да разшири периметъра си? Има къщи, които са в такова състояние, че техният живот вече е възможен само в дигиталния свят.

–Имаме дигитализирани 30 обекта в Пловдив и не само, събрани са досиета за тях, които в голяма степен ще помогнат, ако се наложи те да се възстановят. Моята идея е, веднага щом Министерство на културата обяви новата си покана за дигитализация по Норвежката програма, да бъде заложено към „Старинен Пловдив” закупуване на още по-модерни мобилни скенери, които да могат да се справят с цяла една къща. Когато правехме още първата дигитализация, тогава имахме външна услуга, възложена на фирма с апаратура. Тя засне тези 30 обекта за сметка на средствата, които бяха по проекта.

Сега вече всичко се модернизира. Между другото,  НИНКН вероятно скоро ще разполагат с такъв скенер. А ние ще имаме такава възможност, ако спечелим проекта. Тогава Общината ще може да бъде по-добър стопанин. А защо не и да въведем услуга, която ще може да генерира приходи към Общината–съответното звено да заснеме и  изкара информация от фотограметрично заснемане, а собственикът да заплати тази услуга.

– Не би ли било добре градът да има собствена банка с информация за всички сгради паметници на културата или част от ансамбъл?

–Не съм се замислял, но това е една много добра идея. В момента Община Пловдив разработва система, която ще събере всички данни и документи за паметниците на културата. Тя ще изкарва на картата на града всеки един обект и всеки ще може да видивсички детайли за него, включително кадастрална карта.

–Говоря за такъв тип масив, в който не се трупа само техническа документация, а една жива история…

–Има го това нещо, даже мисля, че в Голямата базилика ще има 3D очила, които ще могат да пресъздават как е изглеждала, когато е направена. Мисля, че новите технологии са напреднали дотолкова, че това е възможно. Ние разполагаме с техниката, т.е. можем да заснемем всяка една сграда отвътре и можем да я представяме виртуално. Както направихме по време на пандемията.

–Пише се наредба как да изглеждат фасадите. Смятате ли , че има механизъм, чрез който хората да бъдат принудени да ги уеднаквят?

–Абсолютно смятам , че е възможно. Помня още преди време всички чадъри по заведенията на Главната бяха уеднаквени. Възможно е това да бъде заложено като заповед и тя да се изпълнява. Но тук отговорността пада и върху собствениците, които трябва да го свършат. Това е подобно на закона, който задължава, като собственик на сграда-културен паметник, да направи реставрация. И пак се достига до темата за парите. Тоест, чисто административно може да се случи, но изпълнението е друга тема. Нека не забравяме, че това как изглежда градът ни е въпрос на една споделена отговорност.

– Говорим за сгради паметници на културата в частно владение, но има примери и за сгради, чийто стопанин е Общината, но не са в по-добро състояние като кино Космос. Какво се случва там?

- Главният архитект е събрал двамата архитекти – държателят на правата арх. Абаджиев и авторът на идейния проект за  ремонта на сградата арх.  Димитър Балджиев и колегите му, които  са на финалната права да се разберат и да няма проблем с авторските права. Ако те наистина могат да работят заедно, няма да има пречка още тази година да възложим договора за проектиране, тъй като той е още в работна фаза. Средствата са в бюджета  на ръководеното от мен звено, става дума за  150 000лв. Въпрос на време е да излезе резултатът от тези разговори. Много е добре, че и главният архитект ги е събрал и те са разговаряли по темата. Може би са на една добра финална права, за да може да отпушим работата по кино Космос.

–Има немалко безценни сгради с изключителна стойност, които обаче не са паметници на културата. Как може да се промени статутът им?

–Това е една цяла процедура, която трябва да бъде извървяна, за да може една сграда да бъде обявена за паметник на културата. Тя не е лека. Доколкото знам, тук има доста сгради, за които има стартирана преписка, но не е завършена докрай. Имахме подобен казус със сграфитото на Георги Божилов-Слона. То е сграфито, но не е паметник на културата. Това ни създаде пречки, когато се опитвахме да го реставрираме.

–Има ли във вас позитивизъм, на фона на целия български недоимък, че Пловдив поне в сърцето си ще съумее да даде блясък на сградите си?

–Има оптимизъм. Вече сме показвали, колкото и да звучи като клише , че можем да бъдем заедно. Както, когато спечелихме Европейска столица на културата. Да, този уют може да се създаде, но това трябва да бъде взаимно усилие между институциите и обществото. Когато говорим за това добре ли е да има данък Културно наследство, трябва да се обединим, че това е важно за историята на Пловдив. Да, може би ще се отрази на джоба ни, но в дългосрочен план ще допринесе за това много сгради да бъдат съхранени, опазени, реставрирани и консервирани. Всичко опира до обединение и обществено съгласие, че трябва да вървим напред и трябва на всяка цена да опазим паметниците на културата.

Също така трябва да осъвременяваме този списък с паметници на културата, защото има много примери за сгради от по-близкото минало, които имат стойност, но не и статут. Пример за това е именно кино Космос.