Връзката между учителя и ученика е нещо свято. Всъщност тя е най-важното нещо в образованието. Тази връзка е сакрална – нали именно чрез нея се случва онова тайнство, което е смисълът на училището – изграждането, извайването на личността.  Една известна писателка я нарече „нещо като ходене по въже” – колкото по-неуверена е, толкова по-бързо падаш на земята… Колкото по-завършен и въздействащ е „танцът” по въжето, толкова ученикът става по-самоуверен в живота, а учителят заобичва още повече професията си.

Думите на една учителка - Мина Стефанова, за нейния ученик – Илиян Велков, ни развълнуваха и трогнаха. Тя е вече пенсионер, той – някогашният първокласник в класа й, е популярен журналист, който сега се е прицелил в кметското място на пловдивския район „Южен”. Което, оказва се, не е изненада за учителката. Ето защо…

Аз съм първата учителка на Илиян Велков и днес имам честта да споделя впечатленията си от него, защото още тогава, като дете, той беше забележителен. Всички колеги ми казваха, че един ден моят ученик ще стигне далеч.

Открояваше го жизнерадостният му темперамент и ясното, образно и духовито говорене. Писмените му съчинения бяха най-любопитните за мен - изложения с широка и дълбока мисъл, без правописни грешки! Винаги търсеше най-чистия и ясен изказ. А когато бяхме извън училище - по мероприятия или екскурзии, той винаги намираше най-лесния път за забавно и лесно общуване не само със съучениците си, но и с възрастните.

Спомням си, че на едно такова място получи приза: "Най-колоритна личност". Илиян учудваше най-много със своята социална чувствителност, а беше още дете. Спасяваше безпокойството ми при класни тържества - изявяваше се като водещ (роля, от която всеки странеше), помощник-организатор, актьор...

В случаи на нередности или беди със съученици, той се активизираше - или ставаше посредник между учителя и ученика, или разрешаваше случая с мнение, предложение или бързо действие. Присъщо е на по-големите ученици да странят от проблеми, които лично не ги касаят. Но Илиян винаги късаше мрежата на апатията - в Основното училище беше избран за Председател на Ученическия парламент, в Гимназията - Представител на училището в Градския съвет, отговарящ за правата на учениците.

Работил е и по лична кауза с обществена полза - повишаване размера на ученическите стипендии. Усещам, че Илиян ме е чувствал винаги свой приятел, вероятно защото не похарчих доверието му. Някога той ми споделяше своите първи сърдечни вълнения, а по-късно и своите младежки въздишки. Уважението, признателността и обичта му ме топлят и до днес.

Илиян Велков е личност с богат и интересен живот, свързан винаги с обществени казуси. Неговата нестихваща активност, репортажите по медиите, управленският му опит го доказват. Ще го подкрепя с глас и сърце за кмет на район "Южен", защото е човек с умствени възможности, енергия, спокойна увереност и преливащ от човешка сърдечност. Направете го и Вие!

Мина Стефанова - начален учител на Илиян Велков в ОУ “Димитър Талев”

Подкрепете Илиян Велков с номер 49 в интегралната бюлетина за кмет на район Южен!

Купуването и продаването на гласове е престъпление.