Първата четвърт от мандата на Здравко Димитров като кмет на Пловдив се изниза, но все още усещането, че властта е нова не може да подмине градоначалника. В година на трудности и форсмажорни обстоятелства се наложи на няколко пъти Община Пловдив да променя приоритетите си, а първите стъпки към дългосрочните планове, бяха жертвани заради решаване на неотложни казуси и проблеми. В този ред на мисли поставянето на каквато и да е генерална оценка за управлението на кмета и неговия екип по-скоро би била несправедлива и със сигурност твърде субективна, според призмата,през която се гледа, пише TrafficNews.bg.

Макар кметът да се опита да изгради собствен облика на управление и различен стил на поведение от неговите предшественици, той все още не може да го затвърди.  Мотото, което използва градоначалникът още от кампанията му „Да решаваме заедно”, той се опита да го приложи през първата година от управлението си. 

Кметът използваше твърде често словосъчетанието „Ще анализираме и ще решим заедно”. Този инструмент в риториката, с който се опитваше Зико да внуши, че в Пловдив няма да има задкулисие и всички ще бъдат важни в процеса на взимане на решение, обаче остави други впечатления.  А именно ,че животът и политическите процеси се развиват и минават,  докато успее да започне дебатът по дадената тема.

Сблъсъците в Общинския съвет създадоха впечатление, че управлението на Общината е поето от някаква алтернативна структура, която няма политически представителство в местния законодателен орган. Тези внушения се засилваха от определени кръгове близки до кмета, които постоянно изтъкваха, че съветниците от ГЕРБ на са на кмета, макар и той да е от ГЕРБ. Въпросните твърдения обаче направиха  на кмета мечешка услуга, като затвърдиха тези впечатления за алтернативното управление.  В основата на проблемите между съветниците от ГЕРБ и администрацията обаче съвсем не стоеше кмета Здравко Димитров, а част от неговия екип и почти винаги ставаше въпрос за пари. С махането на Илия Кирчев, като зам.-кмет по финансите тези противоречия е възможно да бъдат преодолени.  Проблемът с Кирчев бе преди всичко, че той не вникваше, че зад общинските пари не стоят просто цифри, а политики, от които зависи качеството на живот на пловдивчани.

Безспорно основният проблем през последната година в управлението на кмета е неговият екип. Оставяйки настрана някои твърде спорни назначение в сектори като социалната политика, транспорта и финансите, все още не може да се създаде впечатлението, че екипът е единен. Именно това е важно за всяка управленска структура – не просто да има назначени експерти с високи качества, а да взаимодействат в синхрон. Ако се използва спортна терминология, то един тим от силни индивидуалности в колективен спорт не е гаранция за успешен отбор.  Кметът като капитан на този отбор трябва да стикова екипа си през следващите години, ако иска да изпрати успешен мандат.  Ако всеки играе за собствените си цели, а не  постави на първо място тези на целия отбор, то нищо добро не чака Община Пловдив.  

Време е обаче и кметът да започне да действа, загърбвайки донякъде мотото си „да решаваме заедно”. Едно от най-универсалните клишета е, че ако човек се опита да угоди на всички, то няма да го направи за никого, е твърде актуално тук, тъй като има опасност мандата да свърши, докато си правим планове за него.